— Ами защо не ми се обади?
— Боях се да ме не изпъдиш.
И като каза това, отново почна да сека искри, после сложи на праханта шепа сух конопен паздер, който веднага се разпали със силен пламък.
— Имам и малко борина — каза тя, — а ти събери бързо сухи клонки; ще стане огън.
И наскоро светна наистина весел огън, чийто блясък озари грамадното рижо тяло на мечката, легнала в локва кръв.
— Ей, здрава гадина! — обади се Збишко с известно самохвалство.
— А главата й е наистина цяла разцепена! Р, божичко! Като каза това, тя се наведе и пъхна ръка всред рунтавата козина на мечката, за да провери дали животното има много мас, после се изправи с весело лице:
— Мас ще има дори за две години! А счупените вили, виж!
— Там е бедата — какво ще кажа в къщи?
— Защо?
— Защото татко по никой начин не би ме пуснал в гората, та трябваше да чакам, докато всички си легнат.
А след малко добави:
— И ти не казвай, че съм идвала тук, да не ме гълчат.
— Но ще те изпратя до в къщи, защото може и вълци да те нападнат, а ти нямаш вила.
— Е, добре!
Така си говореха те още някое време при веселата светлина на огъня, над трупа на мечката, прилични и двамата на някакви млади горски същества.
Збишко погледна хубавото лице на Ягенка, осветено от блясъка на пламъка, и каза с неволно учудване:
— Но друго такова момиче като тебе надали има на света. Ти би могла и на война да отидеш!
А тя го погледна за малко в очите, после отговори почти тъжно:
— Зная… но не ми се подигравай.
XIII
Ягенка сама стопи едно голямо гърне меча мас, от която Мачко първия път пи с охота, защото беше прясна, непрегоряла и миришеше на горския бурен пищялка. Девойката разбираше от лекове и беше турила в гърнето тъкмо колкото трябваше. Мачко веднага се ободри духом и почна да се надява, че ще оздравее.
— Това ми и трябваше — казваше той. — Щом всичко в човека се намаже добре, може и това острие, кучета го яли, да изскочи отнякъде.
Втория и третия път не му беше вече тъй вкусно, както първия, ала пиеше по неволя. Ягенка го ободряваше с думите:
— Ще оздравеете. На Билюд от Острог брънки от ризницата се бяха забили отзад дълбоко под врата, а от маста излязоха. Но когато раната се отвори, трябва да се запуши с боброва лой.
— А имаш ли такава лой?
— Имаме. Пък ако стане нужда за прясна, ще отидем със Збишко при бобрите. Те лесно се ловят. Но не е зле също да обещаете нещо на някой светия, на такъв, който помага за рани.
— И на мене ми дойде наум това, само че не зная добре кому от тях? Свети Георги е покровител на рицарите: той пази боеца от премеждие и му дава мъжество за всяка борба, а казват, че често сам застава на правата страна и помага да бъдат бити неугодните богу… Но такъв, който сам обича да се бие, рядко се залавя да лекува; затова трябва да се търси друг, комуто той не ще иска да се меси в работата. Всеки светец си има на небето своя работа и нещо, което стопанисва — то се знае! И един другиму никога не се месят в работите, защото от това може да възникнат несъгласия, а пък на небето не подобава на светците да се карат или да се бият… Има още Козма и Дамян, също велики светии, на които лекарите се молят да не се свършват по света болестите, защото инак гладни ще мрат. Има света Аполония, тя помага за зъби, а свети Лаборий за ударено от камък, но те не са за мене. Като дойде абатът, ще ми каже към кого трябва да се обърна, защото не всеки духовник знае тайните божи, не всеки разбира от такива работи, макар и да му е бръсната главата.
— Ами ако дадете обет на самия Исус Христос?
— Наистина той е над всички. Но това е все едно например, ако баща ти набие някой мой селянин, аз да отида в Краков да се оплаквам на краля. Какво би ми казал кралят? Би казал така: „Аз съм господар над цяло кралство, пък ти си дошъл при мене за твоя селянин! Съд няма ли! Не можеш ли да идеш при моя кащелян и помощник?“ Исус Христос е господар на целия свят — разбираш ли? — а за по-дребните работи има светии.
— Пък аз ще ви кажа — рече Збишко, който дойде към края на разговора, — обещайте на нашата покойна кралица, че ако ви помогне, ще отидете на поклонение в Краков, на нейния гроб. Малко ли чудеса станаха там пред очите ни? Защо да търсим чужди светци, когато си имаме своя светица, по-добра от много други.
— Ех, да знаех, че помага на рани!
— Даже и да не е по раните! Не ще посмее да й се сърди нито един светец, пък ако се сърди, и сам господ ще го сгълчи, защото тя не е някоя проста жена, а полска кралица…!
— Която покръсти последния езически народ. Умна приказка ми каза — отговори Мачко. — Високо място трябва да заема тя там в божия събор на светците и навярно не всеки може с нея да се мери. Ще направя тъй, както казваш, само да оздравея!