Този съвет се хареса и на Ягенка, която не можеше да се начуди на Збишковия разум, а Мачко даде тържествено обещание още същата вечер и оттогава с още по-голямо упование пиеше мечата мас, като очакваше от ден на ден несъмненото си оздравяване. След седмица обаче почна да губи надежда. Казваше, че маста му ври в стомаха, а над кожата над последното ребро нещо му расте като буца. След десет дни му стана още по-зле: буцата порасна и почервеня, а самият Мачко отслабна много и когато го разтресе, почна отново да се тъкми за смърт.
Една нощ той събуди внезапно Збишко:
— Запали по-скоро борина, защото нещо става с мене, но не зная добро ли е или лошо.
Збишко скочи на крака и без да секва огън, раздуха въглените в съседната стая, запали с тях една смолиста треска и се върна.
— Какво става с вас?
— Какво ли? Нещо ми прободе буцата, навярно върхът на стрелата! Аз го държа, но не мога да го извадя! Усещам само как дрънчи и скърца под ноктите ми…
— Стрелата. Нищо друго. Стиснете по-здраво и теглете.
Мачко се запревива и запъшка от болки, ала пъхаше пръсти все по-дълбоко, докато хвана добре твърдия предмет, после дръпна и го извади.
— Ох, божичко!
— Стана ли? — запита Збишко.
— Стана. Чак студена пот ме обля. Но го извадих: гледай!
И след това той показа на Збишко продълговатото остро железце, което се беше отчупило от зле изкования връх на стрелата и от няколко месеца беше в тялото му.
— Слава богу и на кралица Ядвига! Сега ще оздравеете.
— Като че ми олекна, но много боли — говореше Мачко и изстискваше буцата, от която потече изобилно кръв, смесена с гной. — Щом тези нечистотии в човека намалеят, и болестта трябва да го отпусне. Ягенка казваше, че сега трябва да запушим раната с боброва лой.
— Ще отидем за бобър още утре заран.
А на Мачко още на другата сутрин му стана много по-добре. Той спа до късно, а като се събуди, поиска да яде. Мечата мас не можеше вече и да погледне, но затова пък му изпържиха двайсет яйца в тенджера; защото Ягенка от предпазливост не позволи повече. А той ги изяде лакомо заедно с половин пита хляб и изпи цяла кана пиво, после поръча да му доведат Зих, защото му станало весело.
Збишко изпрати едно от своите турчета, подарени му от Завиша, да повика Зих, който яхна коня и пристигна след пладне тъкмо когато младите се капеха да отидат за бобри при Одстаянското езерце. Изпърво имаше смях, шеги и песни, заливани с медовина без мярка, ала по-късно старите заговориха за децата и почнаха да хвалят всеки своето.
— Ама какъв момък е Збишко! — каза Мачко. — Друг такъв няма на света. И храбро, и бързо като рис, и сръчно. Знаете ли, когато го водеха в Краков на смърт, момите по прозорците пищяха, като че някой ги бодеше отзад с шило, и то какви моми: рицарски и кащелянски щерки, да не говорим за разните хубави гражданки.
— Може да са кащелянски и хубави, ама от моята Ягенка не са по-добри! — отвърна Зих от Згожелице.
— Та кой ви казва, че са по-добри? По-любезна към хората девойка от Ягенка надали може да се намери.
— И аз за Збишко нищо не казвам: арбалет без вител натяга!…
— И мечката сам-самичък подпира. Видяхте ли как я беше съсякъл. Цялата глава заедно с едната лапа увиснали.
— Главата съсякъл, но не я подпрял самичък. Ягенка му помогнала.
— Помогнала? Не ми е казал нищо.
— Защото й обещал… нали е срамно за девойка да ходи нощем в гората. А на мене тя веднага разказа всичко, както е било. Някои девойки обичат да лъжат, но тя никога не скрива истината. Да си кажа правото, аз не бях доволен, защото, кой знае… Исках да я нахокам, а тя ми каза така: „Ако аз сама не си пазя моминството, и вие, татенце, няма да го опазите, но не се бойте; и Збишко знае какво е рицарска чест.“
— Разбира се. Те и днес сами отидоха.
— Но до довечера ще се върнат. Нощем дяволът е най-лош, а девойката няма какво да се срамува, защото е тъмно.
Мачко помисли малко, после каза като на себе си:
— А все пак драго им е да се видят…
— Ех! Да не беше давал обет на друга.
— Това, както знаете, е рицарски обичай… Който младеж няма своя дама, другите го смятат за простак… Закле се той да занесе паунови пера и трябва да ги смъкне от главите, защото се е заклел в рицарската си чест; Лихтенщайн също трябва да намери, но от другите обети може абатът да го освободи.
— Абатът днес-утре ще дойде…
— Мислите ли? — запита Мачко, после заговори отново: — Впрочем какво значат тия клетви, когато Юранд му каза направо, че не дава момичето! Другиму ли я е обещал, на бога да служи ли я е обрекъл, не зная ала направо казал, че не я дава…