Тя се приближи, дигна очи и го загледа с голямо безпокойство право в лицето, а той, без да обърне ни най-малко внимание на тревожния й глас и поглед, каза:
— Тя е не само моя дама, но и най-мила възлюблена. Не съм казал никому, но на тебе ще го кажа като на сестра, защото се знаем от малки. Заради нея бих отишъл през девет реки и през девет морета, срещу немците и срещу татарите, защото друга такава няма в целия свят. Нека чичо си седи в Богданец, пък аз ще отида при нея… Какво ми струва без нея Богданец, какво е имотът, стадата и богатствата на абата? Ще възседна аз коня и с всички сили ще полетя към Мазурия и ако е рекъл господ, ще изпълня това, в което й се заклех, ще го изпълня или ще умра.
— Не знаех… — отвърна глухо Ягенка.
А Збишко почна да й разправя как се бяха запознали с Дануша в Тинец, как той още там й се заклел, разправи й всичко, което се бе случило след това: как го затворили, как Дануша го спасила, за отказа на Юранд, раздялата им, тъгата му сега и радостта, че когато Мачко оздравее, той ще може да отиде при своята любима девойка, за да изпълни, каквото й е обещал. Той прекъсна разказа си чак когато видя слугата, който ги чакаше с конете на края на гората.
Ягенка веднага се качи на коня и почна да се прощава със Збишко:
— Нека слугата с бобъра дойде с тебе, а аз ще се върна в Згожелице.
— Няма ли да дойдеш в Богданец? Зих е там.
— Не. Татко се канеше да се върне и на мене каза да си ида право в къщи.
— Е, тогава бог да те награди за бобъра.
— Сбогом…
След малко Ягенка остана сама. Тя пое през ниските храсти към дома си и няколко пъти се озърна да види Збишко, а когато той най-сетне изчезна зад дърветата, закри очите си с ръка, като че се пазеше от слънцето.
Но скоро изпод ръцете й потекоха по бузите едри сълзи и една след друга закапаха като мъниста по седлото и гривата на коня.
XV
След разговора си със Збишко Ягенка три дена не се вести в Богданец, едва на четвъртия дотърча с известието, че абатът пристигнал в Згожелице. Мачко посрещна новината малко смутен. Той наистина имаше пари да върне залога и като си направи сметката, намери, че дори ще му останат доста пари, за да увеличи броя на селяните, да завъди стада и да задоволи другите нужди на стопанството си, но във всичката тази работа много нещо зависеше от доброто разположение на богатия роднина, който можеше например да вземе обратно доведените от него селяни или пък да ги остави и с това да намали или да увеличи стойността на имота.
Затова Мачко твърде подробно разпита Ягенка в какво настроение е пристигнал абатът: весел или навъсен, какво е приказвал за тях и кога ще дойде в Богданец. А тя умно му отговаряше на въпросите и се стремеше да го ободри и успокои за всичко.
Тя каза, че абатът е дошъл здрав и весел, с голяма свита, в която освен въоръжените слуги имало певци и няколко странствуващи духовници без работа и певци, очакващи места; че той пее със Зих и на драго сърце слуша не само духовни, но и светски песни. Тя отбеляза също, че той разпитвал за Мачко с голям интерес и жадно слушал разказа на Зих за приключенията на Збишко в Краков.
— Вие най-добре знаете какво трябва да правите — каза накрая умната девойка, — но мисля, че би трябвало Збишко веднага да отиде да поздрави стария роднина, без да чака той пръв да дойде в Богданец.
Тоя съвет се хареса на Мачко, той заповяда да повикат Збишко и му рече:
— Облечи се хубаво и ще идеш да паднеш в краката на абата, да му направиш чест, та и той да те хареса.
После се обърна към Ягенка:
— Не бих се чудил, ако беше глупава, нали затова си жена, но че имаш разум, това ми е чудно. Кажи ми сега: как по-добре да нагостя абата и с какво да го развеселя, когато дойде?
— За яденето сам ще си каже какво му се яде, той обича добре да си хапне, а стига да има повече шафран в яденето, за друго не придирва.
Като чу това, Мачко се хвана за главата.
— Отде ще му взема шафран!…
— Донесох ви — рече Ягенка.
— Да даде господ такива девойки като тебе да се раждат и по камъните! — извика зарадваният Мачко. — И хубава, и стопанка, и умна, и към хората добра! Ех! Да бях млад, веднага бих те взел!…
Тук Ягенка погледна незабелязано Збишко, въздъхна и тихо продължи:
— Донесох още зарове, чаша и сукно, защото той след всяко ядене обича да играе със зарове.
— Този обичай той си го имаше и по-рано, при това страшно се ядосваше.
— Той и сега се сърди: понякога прасне чашата о пода и избяга навън. Но после се върне засмян и сам се присмива на своя гняв… Та вие го знаете… Стига само да не му се противите, тогава няма по-добър човек от него на света.