— Та кой ще му се противи, когато той има повече разум от всички!
Така си приказваха те, докато Збишко се преобличаше в стаичката. Най-сетне той излезе такъв хубав, че Ягенка остана смаяна, също така както когато беше дошъл за пръв път в Згожелице, облечен с бялата си дреха. Но този път я обхвана дълбока тъга при мисълта, че неговата хубост не е за нея и че той обича Друга.
Мачко пък беше доволен, защото си мислеше, че Збишко навярно ще се хареса на абата и той няма да им прави мъчнотии при спогодбата. Тази мисъл дори тъй го зарадва, че реши да отиде и той.
— Заповядай да постелят за мене сено в колата — каза той на Збишко. — Щом можах да пътувам от Краков до Богданец с железце между ребрата, ще мога сега без железце да отида в Згожелице.
— Само да не ви прилошее — каза Ягенка.
— Ех, нищо няма да ми стане, защото вече усещам в себе си сила. Пък и да ми прилошее малко, абатът ще види колко съм бързал да дойда при него и ще стане по-щедър към нас.
— По-скъпо е за мене вашето здраве, отколкото неговата щедрост! — обади се Збишко.
Но Мачко се опря и настоя на своето. По пътя пъшкаше по малко, но не преставаше да поучава Збишко как трябва да се държи в Згожелице, а особено му поръчваше смирение и послушност в обноските с тоя роднина, който никога не понасяше и най-малкото противоречие.
Като стигнаха в Згожелице, намериха Зих и абата, седнали на трема, да се любуват на хубавия божи свят и да си попийват вино. Зад тях край стената седяха на една пейка шестима души от свитата на абата, двамата от тях пътуващи певци, и един поклонник, който лесно можеше да се познае по закривената тояжка, по кратунката на пояса и по черупките от морски животни, нашити по тъмната му дреха. Останалите приличаха на духовници, защото главите им бяха бръснати отгоре, но дрехите им бяха светски, с пояси от волска кожа и с мечове на бедрото.
Като видя, че Мачко пристига с колата, Зих се затече към него, но абатът държеше на духовния си сан, та остана на мястото си и заговори нещо на своите духовници, от които още неколцина изскочиха през отворените врати на къщата. Збишко и Зих поведоха под ръка отслабналия Мачко към трема.
— Малко слаб съм още — каза Мачко и целуна ръка на абата, — но дойдох да се поклоня вам, на моя благодетел, да ви благодаря за стопанисването на Богданец и да измоля благословията ви, която за грешния човек е най-потребна.
— Чувах, че вече оздравявате — каза абатът, като прегръщаше главата му — и че сте обещали да отидете на гроба на покойната кралица.
— Като не знаех към кой светец да се обърна, аз се обърнах към нея.
— И добре сте сторили! — извика разпалено абатът. — Тя е най-добрата от всички и само някой да посмее да не я зачита!
И в миг на лицето му се изрази гняв, бузите му се наляха с кръв, а очите му пламнаха.
Присъствуващите познаваха неговата избухливост, затова Зих почна да се смее и да вика:
— Който вярва в бога, да бие неверните!
Абатът изсумтя шумно, изгледа насъбралите се и се разсмя също тъй ненадейно, както преди малко беше избухнал, после погледна Збишко и запита:
— Това е вашият братанец а мой роднина, нали? Збишко се наведе и му целуна ръка.
— Виждал съм го мъничък; не бих го познал сега! — рече абатът. — Я да те видя!
И той го заоглежда от главата до летите със своите проницателни очи; най-сетне каза:
— Много хубав! Девойка, а не рицар!
А Мачко добави:
— Немците канеха тази девойка на танци, но щом някой я хванеше, веднага се търкулваше на земята и вече не ставаше.
— И арбалет без вител натяга! — извика ненадейно Ягенка.
Абатът се обърна към нея:
— Ами ти откъде знаеш?
А тя тъй се изчерви, та чак шията и ушите и станаха розови, и отговори страшно смутена:
— Нали видях…
— Пази се да не те простреля случайно; ще трябват девет месеца да се излекуваш…
При тези думи певците, поклонникът и странствуващите духовници избухнаха в общ гръмък смях, от който Ягенка съвсем се смути, та абатът я съжали, дигна ръка и й показа огромния ръкав на расото си:
— Скрий се, девойко, че кръвта ще бликне от бузите ти — каза той.
В това време Зих настани Мачко на пейката и поръча да донесат вино, за което се затече Ягенка, Абатът погледна Збишко и му заговори така:
— Стига шеги! Не за да те обидя, те сравних аз с девойка, а от драгост за твоята хубост, на която не една девойка би могла да завиди. Но зная, че си юначен момък! Чувах за твоите подвизи при Вилно, и за фризийците, и за Краков. Зих за всичко ми разправи — така да знаеш!…
Тук той загледа проницателно Збишко право в очите и след минута заговори отново.