— А старият Вилк от Бжозова навярно ще дойде с голяма свита.
— То се знае — потвърди Зих, — но слугите нещо казваха, че бил болен.
— Пък един от моите духовници чул, че той се канел да ни нападне след черква пред кръчмата.
— Не би направил той това без предупреждение, а особено след светата литургия.
— Дано го вразуми господ. Аз не търся война с никого и понасям търпеливо обидите.
Тук абатът се обърна към своите „свирачи“ и каза:
— Да не ми вадите мечове и да помните, че сте духовни слуги, пък ако ония нападнат първи, тогава удряйте!
А Збишко, който яздеше редом с Ягенка, я разпитваше от своя страна за онова, което го занимаваше най-много.
— Ние непременно ще заварим в Кшешня Чтан и младия Вилк — каза той. — Ще ми ги покажеш отдалече, да ги зная кои са.
— Добре, Збишко — отговори Ягенка.
— Преди литургия и след литургия те навярно идват при тебе. Какво правят тогава?
— Служат ми, колкото могат.
— Днес те няма да ти служат, разбираш ли?
А тя му отговори отново едва ли не с покорност:
— Добре, Збишко.
Разговорът им беше прекъснат от тракането на дървените клепала, защото в Кшешня още нямаше камбани. След малко пристигнаха. От навалицата, която чакаше пред черква за литургия, се измъкнаха веднага младият Вилк и Чтан от Рогов, но Збишко ги изпревари, скочи от коня и преди те да успеят да дотърчат, хвана Ягенка през кръста и я свали от седлото. После я улови за ръка и с предизвикателни погледи към тях я поведе в черква.
В притвора на черквата ново разочарование чакаше Вилк и Чтан от Рогов. И двамата побързаха към съда със светената вода, потопиха в нея ръце и ги протегнаха към девойката. Но същото направи и Збишко, а тя докосна неговите пръсти, после се прекръсти и заедно с него влезе в черква. Тогава не само младият Вилк, но и Чтан от Рогов, ако и да не беше много умен, разбра, че всичко това беше направено нарочно. И двамата ги обзе такъв див гняв, та дори косите им настръхнаха под мрежите. Те едва запазиха поне толкова съзнание, та да се въздържат да влязат в черквата, разгневени от страх пред божието наказание; вместо това Вилк изскочи навън от притвора и се разтича като луд между дърветата на гробищата, без сам да знае накъде. И Чтан се затече след него, без да знае защо.
Те се спряха чак на ъгъла на оградата, дето бяха натрупани големи камъни, приготвени за основи на камбанарията, която щяха да строят в Кшешня. Там Вилк, за да си изкара злобата, която бе накипяла в гърдите му и го душеше, се хвана за един голям камък и почна да го клати с всичка сила; като видя това, Чтан също се залови за тоя камък и след малко двамата почнаха да го търкалят с ярост през целите гробища до самия вход на черквата.
Хората ги гледаха с почуда, като мислеха, че са дали някаква клетва и така искат да спомогнат за постройката на камбанарията. А на тях от това усилие им олекна значително, така че и двамата дойдоха на себе си, стояха побледнели от напрягането, сумтяха и се споглеждаха неуверено.
Пръв прекъсна мълчанието Чтан от Рогов.
— Е, какво? — попита той.
— Какво де? — отговори Вилк.
— Веднага ли ще го нападнем?
— Как ще го нападнеш в черква?
— Не в черква, а след службата.
— Той е със Зих и с абата. И забрави ли какво ни каза Зих — че само да стане битка, ще изгони и двама ни от Згожелице. Ако не беше това, отдавна да съм ти строшил ребрата.
— Или аз твоите! — отвърна Чтан, като стискаше мощните си пестници.
И очите им заблестяха зловещо, но и двамата веднага съобразиха, че сега им трябва сговор повече от всеки друг път. Те вече неведнъж се бяха били помежду си, но всякога се помиряваха след боя, защото при все че любовта към Ягенка ги разделяше, не можеха да живеят един без друг и тъгуваха един за друг. А сега имаха общ враг и чувствуваха и двамата, че този враг е страшно опасен.
Затова след малко Чтан попита:
— Какво да правим ли? Да вземем да му пратим покана в Богданец?
Вилк, който беше по-умен, също още не знаеше какво да се прави. За щастие на помощ му дойдоха клепалата, които се обадиха отново за знак, че литургията почва. И той каза:
— Какво да правим ли? Да влезем в черквата, а после да бъде, каквото даде господ.
Тоя разумен отговор зарадва Чтан от Рогов.
— Може Исус Христос да ни научи — рече той.
— И да ни благослови — добави Вилк.
— Което е и справедливо.
И те влязоха в черква, изслушаха набожно литургията и надеждата им се върна. Те не изгубиха самообладание дори тогава, когато след службата Ягенка отново пое в притвора светена вода от ръката на Збишко. На гробищата при портите се поклониха до земята на Зих, на Ягенка, дори и на абата, макар той да беше враг на стария Вилк от Бжозова. Наистина те поглеждаха изпод вежди, но нито един не заръмжа, при все че сърцата им се свиваха в гърдите от болка, от гняв и от ревност, защото никога досега Ягенка не беше им се струвала толкова прекрасна и толкова подобна на кралица. Едва когато бляскавото шествие потегли обратно и отдалече стигна до тях веселата песен на странствуващите духовници, Чтан започна да изтрива потта от косматите си бузи и да пръхти като кон, а Вилк заскърца със зъби и каза: