— Ако някой от вас двамата или някой от другите рицари, които са сега тук, не признае, че най-прекрасната и най-добродетелна девойка на света е панна Данута, дъщерята на Юранд от Спихов, него аз каня на бой, конен или пеши, до първо падане или до последно издихание.
Изумиха се Вилк и Чтан, също както би се изумил абатът, ако чуеше нещо подобно — и известно време не можаха дума да продумат. „Каква е тази панна?“ Нали ги интересуваше Ягенка, а не тази?… Пък ако на тоя див котарак не му трябва Ягенка, какво иска той от тях? Защо ги разсърди пред черквата? Защо е дошъл тук и защо търси с тях свада? От тия въпроси в главата им стана такава каша, че те отвориха широко уста, а Чтан опули очи, сякаш виждаше пред себе си не човек, а някакво непонятно чудо.
Но по-съобразителният Вилк, който познаваше рицарските обичаи и знаеше, че понякога рицарите се заклеват да служат на едни жени, а се женят за други, помисли, че и сега може да е така и че щом му се дава възможност да се застъпи за Ягенка, налага се веднага да я използува.
И той излезе иззад масата, приближи се със зловещо лице до Збишко и го запита:
— Как така, кучи сине, нима Ягенка, дъщерята на Зих, не е най-прекрасната?
След него се измъкна Чтан, а хората почнаха да се трупат около тях, защото за всички вече беше ясно, че тази работа няма да свърши току-тъй.
XVII
Щом се върна в къщи, Ягенка изпрати веднага в Кшешня един слуга, за да разбере дали в кръчмата не е станало някакво сбиване и да не би някой някого да е извикал на двубой. Но понеже слугата беше получил за из пътя една сребърна монета, започна да пие с черковните слуги и не помисляше за връщане. Втори слуга, изпратен в Богданец да съобщи на Мачко за идването на абата, се върна, изпълнил поръчката, и каза, че видял как Збишко играе с чичо си на зарове.
Това успокои донякъде Ягенка, защото тя познаваше изкуството и сръчността на Збишко и се боеше не толкова от двубоя, колкото от някое внезапно тежко сбиване в кръчмата. Искаше също да отиде в Богданец заедно с абата, но той се възпротиви, защото имаше намерение да говори с Мачко по въпроса за залога и по друга една още по-важна работа, при което не искаше да бъде свидетел Ягенка.
Освен това той се канеше да нощува в Богданец. Като се научи за благополучното връщане на Збишко, той изпадна в отлично настроение и заповяда на своите странствуващи духовници да пеят и викат, та чак гората да се тресе, а в самия Богданец селяните занадничаха от хижите си, за да видят пожар ли има, или неприятел настъпва. Но поклонникът с кривата патерица, който яздеше напред, ги успокояваше, че пътува високопоставена духовна особа — и селяните се кланяха на абата, а някои дори правеха на гърдите си кръстен знак. Зарадван от тая почит, той пътуваше горд и пълен с доброжелателство към хората и се наслаждаваше на божия свят.
Като чуха виковете и песните, Мачко и Збишко излязоха да го посрещнат пред портите. Някои от духовниците вече бяха ходили с абата в Богданец, но имаше и такива, които наскоро се бяха присъединили към свитата и не бяха идвали никога. Те бяха разочаровани от вида на бедната къща, която не можеше и да се сравнява с обширния дом в Згожелице. Ободри ги обаче димът, който излизаше през сламения покрив, а особено се обнадеждиха, след като влязоха в къщи и усетиха миризмата на шафран и на разни меса и видяха две маси с наредени по тях калаени блюда, още празни наистина, но така огромни, че всяко око би се развеселило при техния вид. На по-малката маса блестеше приготвеното за абата блюдо, цялото от сребро, и такава също, украсена с чудесни шарки, чаша, и двете взети заедно с другата плячка от фризийците.
Мачко и Збишко почнаха веднага да канят гостите на трапезата, но абатът, който си беше добре похапнал, преди да тръгне от Згожелице, отказа, толкова повече, че сега го занимаваше нещо друго. Още щом влезе, той внимателно и неспокойно погледна Збишко, като че искаше да съзре по него следи от сбиване. Но като видя спокойното лице на младежа, не можа да сдържи повече любопитството си.
— Да отидем в стаичката — рече той — да уредим залога! Не се противете, защото ще се разсърдя!
После се обърна към духовниците и загърмя:
— Пък вие да седите мирно и да не подслушвате на вратата!
След тия думи той отвори вратата на стаичката, през която едва можа да се промъкне, и влезе, а след него Мачко и Збишко. Там седнаха на сандъците и абатът се обърна към младия рицар.
— Ти тогава върна ли се в Кшешня?
— Върнах се.
— Е, какво направи?
— Дадох пари да се отслужи литургия за чичово здраве и толкова.