— Откъде накъде се е привързал към мене? — каза Ягенка.
Но в същото време тя се приближи към Мачко, побутна го с лакът и запита:
— Откъде знаете, а? Може би не е вярно?…
— Отде зная ли? — отвърна Мачко. — Нали видях колко тежко му беше да замине. А като дойде вече време за тръгване, аз го питам: „Не ти ли е мъчно за Ягенка?“ — а той ми дума: „Да й даде бог здраве и всичко най-добро.“ Па като почна да въздиша, сякаш имаше ковашки мях в корема му…
— Надали е вярно!… — повтори по-тихо Ягенка. — Но говорете още…
— Бога ми, вярно е!… След тебе онази вече няма да му се услади, а пък и ти сама знаеш, че по-снажна и по-хубава девойка от тебе в цял свят не може да се намери. Чувствуваше той към тебе волята божия може би повече, отколкото ти към него — така да знаеш.
— Ах, къде ти! — извика Ягенка.
И като съобрази, че в бързината си е казала повече, отколкото трябваше, тя отново закри с ръкав руменото си като ябълка лице, а Мачко се усмихна, поглади мустаците си и рече:
— Ех, да бях млад! Но ти се дръж, защото аз вече виждам какво ще стане: ще отиде той, ще добие шпори при мазовецкия двор, защото там границата е близо, а кръстоносци — колкото искаш… Знам аз, разбира се, че между немците се срещат здравеняци рицари, а желязото от Збишковата кожа няма да отскочи, но мисля, че всеки не може да се разправи с него, защото този дявол здравата се бие. Я си спомни как той за миг видя работата на Чтан от Рогов и на Вилк от Бжозова, а пък за тях разправят, че са момци здрави и силни като мечки. Ще донесе той своите пера, но няма да доведе Юрандовата щерка, защото и аз приказвах с Юранд Й зная как стои работата. Е, ами после какво? После той ще се върне тук, защото няма где другаде да отиде.
— Кога ли ще се върне?
— Е, ако ти го не дочакаш, няма защо да му се сърдиш. А засега повтори на абата и на Зих това, което ти казвам. Дано те поне малко намалят гнева си към Збишко.
— Как ще им кажа? Татко е повече угрижен, отколкото сърдит, но пред абата дори е опасно да се спомене нещо за Збишко. Изпатих си и аз, и татко за оня слуга, когото изпратих за Збишко.
— За какъв слуга?
— Знаете… Имахме тук един чех, татко го беше взел в плен при Болеславец, добро и вярно момче. Казва се Хлава. Татко ми го даде да ми служи, защото казваше, че бил тамошен владелец, а аз му дадох хубаво въоръжение и го пратих при Збишко, за да му служи и да го пази при нужда, пък ако, не дай боже, се случи нещо, да ми извести… Дадох му там и кесийка с пари за по пътя, а той ми се закле в спасението на душата си, че до гроб ще служи вярно на Збишко.
— Мила моя девойко! Господ да те награди! Ами Зих не се ли противи?
— Противеше се и още как! Изпърво той съвсем не позволяваше, но като паднах в краката му, стана така, както исках. С татко не беше мъчно, но когато абатът се научи за това от своите шутове, веднага се разфуча и вдигна такава врява в къщи, че татко избяга в плевника. Едва привечер абатът се трогна от сълзите ми и дори ми подари една броеничка за молитва… А мене ми беше драго да пострадам, само Збишко да има по-голяма свита.
— Бога ми, не зная кого повече обичам — него ли или тебе, но той и без това взе голяма свита, па и пари му дадох, при все че не искаше… Е, та Мазовия не е отвъд морето…
По-нататъшният им разговор беше прекъснат от кучешки лай, подвиквалия и звуци на медни тръби пред къщи. Като ги чу, Ягенка каза:
— Татко и абатът са се върнали от лов. Да отидем на трема, че по-добре е абатът да ви види първо отдалече, а не неочаквано в стаята.
След тия думи тя изведе Мачко на трема, отдето видяха на покрития със сняг двор много хора, коне, кучета и прободени с ловни копия или със стрели лосове и вълци. Като видя Мачко, абатът още преди да слезе от коня, хвърли по него копието наистина не за да го умери, а само да може по този начин по-ясно да изрази своето ожесточение против хората от Богданец. Но Мачко още отдалече му свали шапка, като че нищо не бе забелязал, а Ягенка наистина не видя това, защото преди всичко л беше смаяло присъствието на двамата й кандидати в свитата на абата.
— Чтан и Вилк идват! — извика тя. — Трябва да са се срещнали случайно с татко в гората.
Като ги видя Мачко, нещо го прободе чак в старата рана. За миг през ума му мина мисълта, че един от тях може да получи Ягенка, а заедно с нея и Мочидоли, и земите на абата, и боровите гори, и парите… Тъга и яд сграбчиха сърцето му особено когато след малко видя и още нещо. Вилк от Бжозова, с чийто баща неотдавна абатът бе искал да се бие, сега се затече към стремето му, за да му помогне да слезе от коня, а абатът при слизането се опря приятелски на рамото на младия шляхтич.