В това време го настигна изпратеният от Ягенка чех Хлава, повел със себе си натоварен кон.
— Слава на Исуса Христа! — рече той и ниско се поклони.
Збишко го беше виждал един-два пъти в Згожелице, но сега не го позна и се обади:
— Во веки веков. Ами кой си ти?
— Ваш слуга, знатен господарю.
— Как мой слуга? Ето моите слуги — каза Збишко и посочи двете турчета, подарени му от сулимеца Завиша, и двамата здравеняци слуги, които яздеха по-дребни коне и водеха рицарските жребци, — те са мои, а тебе кой те прати?
— Панна Ягенка, дъщерята на Зих от Згожелице.
— Панна Ягенка?
Збишко, който току-що се беше настроил против нея и сърцето му беше още пълно с неприязън, отговори веднага:
— Върни се в къщи и благодари на господарката си за нейното благодеяние, защото аз не те ща.
Но чехът поклати глава.
— Няма да се върна, господарю. Мене са ме пода рили вам, а освен това аз се заклех да ви служа до гроб.
— Щом са те подарили, ти си мой слуга.
— Ваш, господарю.
— Тогава ти заповядвам да се върнеш.
— Аз се заклех и макар да съм взет в плен при Болеславец и да станах нищожен слуга, аз съм благородник…
А Збишко се разсърди:
— Махай се оттук! На какво прилича това! Против моята ли воля ще ми служиш? Махай се или ще заповядам да обтегнат арбалета.
Но чехът отвърза спокойно от седлото една горна сукнена дреха, подплатена с вълчи кожи, подаде я на Збишко и рече:
— Панна Ягенка ви прати още и това, господарю.
— Искаш да ти строша кокалите ли? — попита Збишко и взе копието от ръцете на слугата.
— А ето и тази кесия на ваше разположение — от върна чехът.
Збишко замахна с дръжката на копието, но си спомни, че момъкът, макар и пленник, е все пак от дворянски род и е останал у Зих само защото не е имал с какво да се откупи, та отпусна оръжието.
А чехът се наведе към стремето му и рече:
— Не се сърдете, господарю. Ако не ми заповядате да яздя с вас, ще тръгна след вас на четири-петстотин крачки разстояние, но ще вървя, защото съм се заклел за това в спасението на душата си.
— Ами ако заповядам да те убият или да те вържат?
— Ако заповядате да ме убият, грехът не ще бъде мой, пък ако заповядате да ме вържат, ще лежа така, докато добри хора ме развържат или ме изядат вълците.
Збишко не отговори — само смушка коня и потегли напред, а след него тръгнаха и хората му. Чехът с арбалет на гърба и със секира на рамо се повлече отзад, като се увиваше с космата зуброва кожа, защото задуха остър вятър, който докара снежна суграшица.
Виелицата се усилваше всяка минута. Турците и в кожусите си трепереха, слугите на Збишко почнаха да се тупат с ръце, а сам той, облечен също доста леко, хвърли един-два пъти поглед на вълчата дреха, донесена от Хлава, и след малко заповяда на турчина да му я подаде.
Той се зави добре и скоро усети как топлината се разлива по цялото му тяло. Особено удобна беше качулката, която закриваше очите и голяма част от лицето, така че вихърът почти престана да го безпокои. Тогава неволно помисли, че Ягенка е все пак много добра девойка, и поспря малко коня, защото му се поиска да поразпита чеха за нея и за всичко, което ставаше в Згожелице.
Той кимна на слугата и рече:
— Знае ли старият Зих, че господарката ти те е пратила при мене?
— Знае — отвърна Хлава.
— И не се ли противи на това?
— Противи се.
— Разкажи ми как стана всичко.
— Господарят ходеше из стаята, а господарката след него. Той викаше, а тя нищо не отговаряше, но щом той се обърнеше към нея, тя му хващаше коленете. И нито дума. Господарят най-сетне каза; „Оглушала ли си, та не ми отговаряш нищо? Продумай, защото най-после ще позволя, а като позволя, абатът ще ми откъсне главата!“ Тогава чак господарката разбра, че ще постигне своето и с плач почна да му благодари. А господарят я смъмри, че му се е наложила и почна да се оплаква, че всичко трябвало да става все по нейната воля, па най-сетне каза: „Обещай ми, че няма да избягаш тайно да се сбогуваш е него, тогава ще позволя, иначе не.“ Натъжи се младата господарка, но обеща — и господарят беше доволен, защото те и двамата с абата много се бояха да не би да поиска да се види с ваша милост… Но с това не се свърши, защото по-късно тя поиска да изпрати два коня, а той беше против; тя искаше вълчата дреха и кесийката, а той забраняваше. Но какво излезе от тия забрани! Ако тя би поискала къщата да запали, и на това господарят би се съгласил. Ето защо с мене има втори кон, вълча дреха и кесийка…