Выбрать главу

Влезе господарката. Косата й висеше разчорлена, а на една от страните й личеше ярък белег от ожулване. С безразличие, с каквото някой сержант докладва за поставянето на часови, тя заяви:

— Усмирих децата.

— Бедната мъничка Матилда — промърмори съпругът, — много ли беше уплашена?

Лейди Кетрин се възмути:

— Те и двамата искаха да се бият!

— Чакай тук! — каза баронът. — Отивам да се справя с Оуен и с пилота.

Тя разтреперано пое дъх:

— Нима винаги трябва да стоя настрана, когато моят съпруг тръгва срещу някоя опасност? Той застана неподвижно и я изгледа.

— Но аз смятах… — започна баронът, необичайно безпомощен…

— Предадох ви, за да се върна у дома. Да, така е. — Говореше, забила поглед в масата. — Мисля, че ще ми простиш, много преди аз самата да си простя. Ако изобщо си простя някога! Но аз направих това, което изглеждаше най-доброто… и за теб… бях объркана. Беше като кошмар. Не биваше да ме оставяш толкова дълго сама, съпруже мой. Толкова ми липсваше.

Той кимна замислено:

— Аз съм онзи, който трябва да моли за прошка. Дано Господ ми даде да поживея, за да бъда достоен за теб. — После я потупа по раменете. — Стой тук и пази тоя синьокож. Ако се наложи да убия Оуен и пилота…

— Направи го! — извика тя с нарастващ гняв.

— По-добре да не го правя — каза с онзи мек тон, с който се обръщаше към нея. — Като те гледам, толкова добре го разбирам. Но ако се случи най-лошото, Бранитар може да ни закара у дома. Затова не го изпускай от очи.

Тя взе огнестрела от мен и седна. Прикованият пленник стоеше изпънат, излъчвайки горда непреклонност.

— Да вървим, братко Парвус — каза сър Роджър. — Може би ще имам нужда от красноречието ти. Помъкна меча си и пъхна в пояса си един огнестрел, който взе от скрина. Насочихме се по един коридор, след това минахме по някаква стълба и се озовахме пред входа на навигационната кула. Вратата беше заключена отвътре. Сър Роджър заудря по нея с края на дръжката на своя грамаден меч.

— Хей, вие там, двамата! Предайте се!

— А ако не се предадем? — Гласът на сър Оуен проникна едва чуто през облицовката.

— Ако не друго — рече сър Роджър решително, — ще разруша двигателите и ще замина с моя кораб, а вие ще останете неподвижни тук. Но искам да ти кажа, че моят гняв отмина. Всичко завърши щастливо и ние настина ще си идем у дома — след като тези звезди станат безопасни за англичаните. Ти и аз бяхме приятели някога, Оуен. Дай ми отново ръката си. Кълна се, нищо лошо няма да ти се случи.

Възцари се тежко мълчание. После гласът зад вратата рече:

— Добре. Ти си човек, който никога не е нарушавал дадената дума, нали? Много добре тогава, ела, Роджър.

Чух как резето с изщракване се вдигна. Баронът сложи ръка на вратата. Не знам какво ме накара да каже „стойте, сир“ и да се мушна пред него по един безпримерно невъзпитан начин.

— Какво има? — и премигна, замаян от радост.

Отворих вратата и прекрачих прага. Два железни лоста се стовариха върху главата ми.

Продължението на това приключение трябва да предам по разказа на другите, защото бях в безсъзнание цяла седмица.

Строполил съм се целият в кръв и сър Роджър помислил, че съм убит. В момента, когато Оуен и пилота видели, че тяхната жертва не е баронът, те се нахвърлили срещу него. Били въоръжени с железни пръти, с гайки по тях — дълги и тежки като мечове. Острието на сър Роджър просветнало. Пилотът запратил своето оръжие. Посрещнал го мечът и от удара се посипали искри. Сър Роджър надал боен вик така силно, че стените закънтели. „Ах, вие, подли убийци!“ С втория си удар избил железния прът от непохватната длан. А при третия синята глава отскочила от раменете и се търколила надолу по рампата.

Лейди Кетрин чула вика. Отишла до вратата на салона и погледнала навън, като че в ужаса си нейният поглед би могъл да проникне през стените. Бранитар стиснал зъби. Хванал камата със свободната си ръка. Мускулите на раменете му рязко се напрегнали. Малко мъже биха могли да изтръгнат забитата кама, но Бранитар успял. Господарката чула шума и отскочила. Бранитар тъкмо заобикалял масата. Дясната му ръка висяла разкъсана и кървяща, но камата блестяла в лявата. Тя вдигнала огнестрела и изкрещяла: