— Лорд Дьо Варен знае ли това? — изкрещя пронизително Мод, втурна се към мъжа си и стисна ръката му. — В такъв случай скоро ще се появи пред замъка, за да…
— Разбира се, че не знае! — изкрещя ядосано Лейла. — Той вярва, че аз го презирам и мразя, и ще смята, че съм го напуснала, за да се отърва от брака ни. Не знае дори, че нося детето му под сърцето си.
Едва бяха казани тези думи, когато Лейла проумя, че е допуснала непростима грешка. Лицето на Роджър Жерве се оцвети в тъмночервено от нахлулата кръв. В погледа му имаше дива ярост.
— Наистина ли носите детето му? — попита ледено той.
— Да, но какво променя това? — Лейла беше близо до истерията. — Когато бяхме в Уестминстър, вие казахте, че това е без значение. Който и да се ожени за мен… — Тя млъкна и преглътна с мъка, защото думата й причиняваше непоносима болка. — Който и да ме вземе, ще отгледа детето ми като свое.
— Идиотка! — изрева Роджър. — Тогава да, но не и сега! Тогава беше въпрос само на дни и спокойно можехме да излъжем бъдещия щастлив съпруг, че взема девственица. Сега обаче сме пропилели скъпоценно време, а докато църквата разтрогне брака ви, ще минат още няколко месеца. Освен това не съм забравил как уверихте краля, че доброволно сте застанали пред олтара.
Мод я изгледа враждебно. Роджър вече не беше на себе си.
— Така всеки ще знае какво е действителното положение и няма почти никаква вероятност да ви намерим изгодна партия. Кой ще плати висока цена за жена, която носи копелето на друг мъж?
— Какво говорите? — Лейла трепереше от страх.
— Трябва да се отървем от този нежелан плод, на всяка цена.
— Не! — изплака Лейла и скочи от мястото си. — Не, никога.
Тя се хвърли към вратата, но Роджър Жерве я сграбчи грубо за рамото и я обърна към себе си.
— А сега ме изслушайте, скъпа сестро. Вашата затрогваща любовна жертва ще спаси кожата на онзи негодник Дьо Варен само ако без съпротива извършите онова, което искам от вас. Иначе нещастията отново ще завалят над главата му, дори ако по чудо се отърве жив от „Божието правосъдие“. Само от вас зависи ще има ли двубой или не. Освободете се от този нежелан товар, иначе ще ви принудя да гледате как забивам копието си в черното му сърце. Веднъж вече го победих. Този път ще го убия. Решавайте, бързо!
Обезумяла от ужас, Лейла не беше в състояние да каже нито дума. Само клатеше глава. Мълчанието й още повече разгневи и без това бесния мъж.
— Вероятно искате време, за да размислите — процеди през здраво стиснати зъби той. — Ще го имате. Ще ви бутна в най-тъмната килия на затвора, за да ви дойде умът в главата. — Той я повлече към една странична врата и извика през рамо на Мод: — Изпратете да доведат старата билкарка от селото. Поръчайте й да приготви някоя от проклетите си отвари, защото искам всичко да бъде готово, когато милата ми сестра се вразуми. А вие — махна той към двамата рицари, — вие слезте в селото и доведете свещеника. Измъкнете го от параклиса, или от масата за вечеря, или пък от ръцете на уелската му уличница и веднага го изпратете в замъка. Искам да подготви документите, за да мога още утре да ги изпратя на архиепископа.
— Да, господарю. — Двамата се поклониха и излязоха след лейди Мод.
Сълзи пареха в очите на Лейла и я заслепяваха. Роджър я блъсна грубо към вратата, извади една факла от поставката в стената и й махна да върви пред него. Стръмна стълба ги отведе в приземието на замъка. Изтърканите каменни стъпала правеха пътя труден и опасен.
Излязоха в малък вътрешен двор, мръсен и разкалян от дъжда. Две обковани с желязо врати водеха към приземните килии. Роджър вдигна резето на едната и блъсна сестра си вътре. Лейла политна напред и падна по очи върху мръсния сламеник.
— Не ми се вярва, че ще пожелаете да останете дълго тук — проговори подигравателно Роджър. — Щом склоните да изпълните волята ми, ще дойда да ви изведа. А сега си помислете на спокойствие. И без това нямате друга работа.
Когато вратата се затвори с трясък и желязното резе падна, Лейла се сгърчи като от удар. Беше сам-сама в мрачния затвор. От гърлото й се изтръгна задавено ридание. Беше скована от ужас, не смееше дори да диша.
Едва когато чу край себе си пронизително цвъртене, тя се събуди от неестественото си вцепенение. Плъхове! Лейла опипа като безумна около себе си, намери един мокър ъгъл и се сви на кълбо, скрила лице в ръцете си. Захапа юмруците си, докато потече кръв, и се вслуша в шумоленето на сламата. Затворът й се оказа населен с плъхове! Нещо се стрелна покрай краката й. Тогава Лейла започна да пищи, високо и пронизително, и пищя, пищя…