— Лейди Ив, съпругата на Уилям Жерве от Уелш Маршис? Същата, която преди двадесет години замина за Светите места и…
— … и не се върна — довърши спокойно тя. — Аз съм тази жена.
Ги дьо Варен огледа изпитателно лицето й. Майката на Лейла? Защо веднага не се досети? Приликата беше толкова очебийна, че двете просто не можеха да бъдат нищо друго, освен майка и дъщеря.
— Какво стана със сър Уилям? — попита почти плахо той и отгатна отговора, когато лицето на Ив се помрачи от болка.
— Той загина. Още преди двадесет години — отвърна меко тя и посочи обкръжаващия я разкош. — Бог ме благослови с друг съпруг, великия лечител Синджар Ал-Азис. Той прие Лейла като своя дъщеря.
Дьо Варен стоеше като ударен от гръм. Мислите лудо се блъскаха в главата му. Значи Лейла не беше робиня? Защо тогава го излъга? Може би не беше и християнка, въпреки раираната кърпа? Лейди Ив очевидно беше запазила вярата на дедите си, макар че беше омъжена за езичник.
— О, милорд, как ми се иска да ви разкажа всичко, но за съжаление нямаме никакво време — въздъхна жената и прекъсна противоречивите му мисли. — Кажете ми само едно: как е синът ми Роджър Жерве? Жив ли е? Двамата бяхте пажове при Ранулф дьо Лузинян, когато с баща му потеглихме за Светите места. Бяхте приятели още от най-ранни години, нали?
Той и Роджър Жерве — приятели? Да, някога беше така, но сега…
Преди осем години нещата се промениха. Въстанието на благородниците разцепи Англия на два неприятелски лагера. Роджър застана на страната на Симон дьо Монфор, граф Лейчестър, алчния за пари и власт нормански предател, който жадуваше да увенчае главата си с английската корона. Ги дьо Варен остана верен на крал Хенри и се би под знамената на сина му, принц Едуард. Така приятелят от детството се превърна в ожесточен враг.
След битката при Люис в източен Съсекс, която кралят изгуби, съзаклятниците взеха за заложник Хенри, а принц Едуард и най-верните му рицари бяха затворени в Кенилуърт Касъл. Между тях беше и Ги. И до днес го обливаше студена пот при спомена за страшния затвор, в който ги бяха натикали. Дъхът му спираше само при мисълта за тясната килия без прозорци, където го бяха държали повече от година. И за всичко това беше виновен Роджър Жерве. Защото докато той гниеше в затвора, бившият му приятел го беше обявил за умрял и беше завзел замъците му в Съри и Уелс. Двадесет васали на Роджър Жерве се заселиха във Варен Касъл и един от тях дори стана любовник на лейди Кристин, съпругата на Ги.
След време принц Едуард и верните му спътници, които оцеляха в страшния затвор, успяха да избягат от Кенилуърт и да се присъединят към привържениците на законния крал. При Ившъм предателят Монфор претърпя съкрушително поражение и Ги дьо Варен си възвърна отнетите имоти. За съжаление Роджър Жерве не загина в битката, а бе взет в плен. Заточиха го в едно далечно място и конфискуваха имуществото му. Скоро обаче великодушният крал Хенри помилва предателя и му върна наследствените земи, които граничеха с имота на Ги дьо Варен.
Но приятелството между двамата не можеше да се върне. Пропастта, зейнала помежду им, беше прекалено дълбока. С течение на годините омразата се засилваше все повече. Твърде често умираха рицари и войници и от двете страни, постоянно възникваха междуособици, докато дори добродушният крал Хенри загуби търпение и се принуди да им забрани да се избиват взаимно. Двамата сключиха мълчаливо примирие, но то не можа да угаси омразата, която съществуваше помежду им. Трябваше й само една малка искра, за да пламне отново.
— Мълчанието ви ме плаши, лорд Дьо Варен — проговори с треперещ глас Ив и го върна в действителността. — Синът ми Роджър е мъртъв.
— Не — отговори беззвучно мъжът. — Жив е.
Задавеният писък, сълзите, които потекоха от очите на жената, очевидната й бурна радост — всичко това му попречи да разкрие истината за предателството на сина й.
— Добре ли е?
— Да — отговори кратко той и горещо си пожела в същия този миг Роджър Жерве да бъде улучен от светкавица в замъка си в Уелс и да стане на прах.
— Тогава трябва да отведете Лейла при него — прошепна умолително Ив и се вкопчи в ръката му. — Нейното място е в истинската й родина, не тук. Колко пъти съм се молила Бог да ми изпрати човек като вас, за да му я поверя. И все напразно. А тази нощ вие се явихте сам, лорд Дьо Варен. Дори казахте, че имате намерение да я вземете. — Тя се прекъсна и го погледна изпитателно, сякаш все още не можеше да осъзнае очевидната истина. — Ако бяхте дошли само минута по-късно, нямаше да ме заварите тук. Тъкмо смятах да изляза, за да отида в палата на Мавдуд и да се помоля за живота ви.