— Казахте, че желаете дъщеря ви да бъде свободна. — Ги все още беше под впечатлението на скъпоценните дрехи и огърлицата от изключително редки смарагди, които носеше лейди Ив. — Но вие не сте робиня, нито пък Лейла. Защо тя трябваше да ме излъже, че е?
Ив махна нетърпеливо с ръка.
— Баща й измисли тази хитрост, за да ви попречи да я използвате като заложник срещу свободата си.
Това звучеше разумно, но не беше толкова съществено, колкото въпросът, който пареше на езика му.
— Знам, че раираната кърпа на колана се носи само от християни, които живеят в арабските земи. Така и за нас е по-лесно да различаваме приятелите от враговете. Когато дойде в затвора, Лейла носеше такава кърпа. И това ли беше хитрост?
— О, не — отговори Ив, видимо засегната от това подозрение, и гордо се изправи. — Чуйте ме добре, лорд Дьо Варен. Когато Уилям Жерве бе злодейски убит…
— Убит ли? — прекъсна я доста неучтиво той.
— Да. Бедуините го заклаха пред очите ми. Мен и новородената ни дъщеря отведоха на пазара за роби в Дамаск. Синджар Ал-Азис ни купи, а след известно време ме направи своя законна съпруга. Вместо сватбен подарък, той ми обеща да изпълни всяко мое желание. Тогава го помолих да си остана християнка и да възпитам Лейла във вярата на дедите й. Той ме обича и изпълни желанието ми, макар че разумът го съветваше друго.
Лицето й грейна в нежна усмивка, преди да продължи:
— Оттогава Бог в безкрайната си милост ми изпраща само щастие. Аз обичам съпруга си и никога не бих го напуснала, макар че изповядва друга вяра. Не искам обаче и Лейла да живее като мен, затова…
Ив замлъкна, прехапа устни и сведе поглед.
— Лейла е на същото мнение.
Дьо Варен я изгледа смаяно и попита с едва сдържан гняв:
— Значи смятат да я омъжат за езичник?
— Точно така. Сватбата трябва да се състои скоро. Лейла няма избор. Тя ми призна, че би сторила всичко, че е готова да напусне Дамаск и светите земи, за да избяга от този нежелан брак. За съжаление до днес не ни се удаде случай да осъществим бягството й.
— Дъщеря ви изглеждаше много потисната, особено тази сутрин — спомни си рицарят. — Но аз сметнах, че за всичко е виновно робството.
— Разбирам. Лейла не умее да крие чувствата си. — Ив вдигна очи към грамадния Ги и трескаво улови ръката му. — Вземете я с вас, отведете я далеч оттук, умолявам ви! Имам начини и средства да ви изведа от Дамаск. Върнете я в Англия, предайте я на грижите на Роджър. Лейла е в правото си да сключи християнски брак, да създаде семейство и дом в истинската си родина. Тя е още девойка и Роджър без усилия ще й намери добър съпруг.
Ив замлъкна отново и едва си пое дъх.
— Заклинам ви в името на рицарската ви чест! Моята дъщеря ще бъде напълно зависима от добрата ви воля.
— Не се тревожете за това, милейди — проговори колебливо Дьо Варен. — Всичко ще стане според желанието ви. Заклевам се пред вас, че ще опазя лейди Лейла и ще я отведа здрава и читава в родината.
Ив нямаше защо да го моли. Макар че Лейла не беше робинята, за която я бе смятал досега, тя беше същество, което спешно се нуждаеше от помощ, което трябваше да бъде спасено от принудителния брак с един неверник и нещастния живот в чуждата страна. Дори враждата, която цареше между него и Роджър Жерве, нямаше никакво значение. Единствено важна беше съдбата на Лейла.
Преди Ив, по чието лице се четеше огромно облекчение, да е успяла да му благодари, откъм вътрешния двор се чуха леки стъпки и тя побледня като платно. Огледа се бързо и му посочи един голям шкаф.
— Бързо, скрийте се вътре, докато поговоря със слугинята си. — Тя го бутна към шкафа, отвори вратата и Ги волю-неволю трябваше да се пъхне вътре.
Лейди Ив толкова бързаше, че рицарят удари силно главата си в дървената рамка и с мъка потисна напиращото на устните му ядно проклятие. Но се овладя, клекна на пода и зачака. Шкафът беше твърде тесен за него и на всичкото отгоре беше пълен с шумолящи копринени роби, от които се носеше нежен жасминов дъх. Дьо Варен ги избута настрана и се опита да различи нещо през филигранната решетка на вратата.
Една тъмнокоса жена се поклони дълбоко пред Ив. Робиня. Ги си отдъхна. Двете жени дълго си шепнаха и робинята на няколко пъти погледна с усмивка към шкафа. Рицарят усети нарастваща несигурност. Защо Ив беше издала скривалището му? Нима можеше да се довери на една обикновена робиня? Ето че господарката прегърна жената като най-близка приятелка и бързо я избута навън.
Когато се върна при шкафа, Дьо Варен попита нетърпеливо:
— Коя беше тази жена?
— Не се тревожете, милорд. Имам пълно доверие на Маджида. Готова съм да сложа живота си в ръцете й и точно това направих. — Тя говореше през решетката на вратата, без да я отваря. — Всичко ще мине добре. Изпратих Маджида при един приятел, който ще изведе и вас, и Лейла от града. След около час ще бъде тук с количката си.