— Лорд Дьо Варен!
Мъжът едва ли чу тихия вик. Предишните й думи го бяха улучили като удар с юмрук. Роджър Жерве. През тези две седмици беше толкова зает с грижи около болната, беше започнал да я чувства толкова близка и скъпа, че забрави напълно негодника и предателя Жерве. След срещата си с лейди Ив в Дамаск той си забраняваше да мисли за него. Сега обаче нямаше как. Трябваше да разкрие пред Лейла истината, колкото и неприятна да беше тя.
Лейла имаше право да знае какъв човек е брат й, защото бъдещата й съдба беше в негови ръце. Макар че крал Хенри беше помилвал отцепника още преди пет години, Роджър Жерве така и не бе успял да си завоюва уважение в двора. В сърцето на Ги пламтеше дива омраза, в Англия надали имаше друг, който да мрази като него, и тя щеше да го придружава до гроб.
— Лорд Дьо Варен, какво ви е? Да не би пък сега вие да се разболявате от морска болест?
Загриженият тон на Лейла го извади от дълбоката замисленост.
— Не се безпокойте, добре съм — отклони въпроса той и се опита да прикрие горчивината си под маската на равнодушието. Трябваше да запознае Лейла с трезвите факти около съдбата на негодния й брат. Това щеше да й помогне да посрещне с необходимото самообладание факта, че дворът посрещаше с открито неодобрение Роджър Жерве и коварната му съпруга. Защото двамата с Лейла отиваха точно там, в кралския двор на Уестминстър. И трябваше да бързат колкото се може повече, след като стъпеха на сушата в Марсилия. Той, Ги дьо Варен, нямаше никакво намерение да пропусне коронясването на Едуард Плантадженет за владетел на Англия.
Вероятно сега принцът и многобройната му свита бяха в Лион. А може би Едуард вече препускаше начело на най-верните си хора към Лондон, за да се заеме с приготовленията за интронизацията. Всеки благородник трябваше да присъства на това велико събитие. Това се отнасяше и за Роджър Жерве, който не беше взел участие в кръстоносния поход, но няколко от васалите му го бяха заместили. Това беше благоприятен случай да предаде Лейла в ръцете му още в Лондон, вместо да я води чак в Уелс.
Той не можеше да скрие от себе си, че с удоволствие би прекарал повече време в компанията на лейди Лейла. Погледна бледото й лице и в душата му пропълзя съжаление. Изглежда, Бог беше чул молитвите му, защото тя видимо се поправяше. Най-лошото беше вече минало.
Въпреки изтощителната болест, Лейла си оставаше най-красивата жена, която някога беше срещал. Можеше само да се надява, че необикновената красота и войнствената й невинност ще опазят младата лейди от опасното влияние на брат й. Нямаше да понесе тя да страда от простия факт, че е най-близката кръвна роднина на един предател.
— Знаете ли нещо за брат си? — попита тихо той, опитвайки се да се пребори с враждебността, която стягаше гърдите му.
— Почти нищо — отговори равнодушно Лейла и облегна глава на стената. — Мама го споменаваше много рядко. — Тя замлъкна, помисли малко и като хвърли мрачен поглед към Ги, добави пренебрежително: — Ако това ви говори нещо, знайте, че мама спомена брат ми точно в нощта, когато ме отвлякохте.
Като видя бурния гняв във виолетовите очи, Ги усети как на сърцето му олекна. Страстните й изблици толкова му липсваха. Потисна усмивката си, за да не я раздразни ненужно, и съсредоточи вниманието си върху Роджър Жерве. Доброто му настроение веднага се помрачи.
— И какво точно каза благородната ви майка?
Лейла се поколеба и най-после отговори:
— Започна се с това, че ми разказа за благородното семейство Дьо Варен, което се славело с верността си към краля. И до днес не разбирам защо майка ми беше твърдо решена да отиде при управителя Мавдуд и да измоли милост за вас. Когато чу името ви, се развълнува ужасно и ми призна, че по-рано познавала семейството ви и че сте били съседи. Даже твърдеше, че е Роджър сте били най-добрите приятели.
— Точно така. По онова време и дълго след това Роджър беше мой приятел. Само че преди осем години той предаде приятелството ни, както предаде и короната. Избухна въстание срещу краля и той мина на страната на бунтовниците. От тогава сме врагове.
Лейла се взираше в него като замаяна. Очевидно не можеше да възприеме чутото и се люшкаше между изненадата и неверието.
За да не я натоварва допълнително в сегашното й здравословно състояние, Ги добави примирително:
— Междувременно кралят помилва брат ви, както постъпи и с повечето от някогашните бунтовници. Върна му имотите в Уелс. Опростиха му и заточението. Сигурен съм, че Едуард Плантадженет ще зачете желанието на баща си, който много държеше в страната да цари мир, и няма да отмъщава за стореното му зло. Принц Едуард е известен със справедливостта си.