— Значи крал Хенри е мъртъв?
Ги дьо Варен кимна и продължи с обясненията:
— Затова принцът е напуснал така прибързано Светите места. Затова и аз бързам да пристигна в Лондон навреме за коронацията. Така и вие ще имате случай да се запознаете с брат си и съпругата му лейди Мод.
Лейла кимна с толкова отсъстващ вид, че Ги се уплаши. Дали пък не сгреши? Защо не изчака с тези неприятни разкрития, докато тя се възстанови напълно?
— Казахте ли това на мама? — попита най-после Лейла и потърси погледа му. — Знае ли тя, че Роджър е предател? Ако знае, защо ме повери на вас, за да ме отведете при него? Признахте ли й, че двамата с Роджър сте смъртни врагове?
— Не — призна задавено мъжът. — Вашата благородна майка беше толкова щастлива да узнае, че синът й е жив, та аз не посмях да помрача радостта й.
— Радостта й значи — повтори беззвучно Лейла и изведнъж изкрещя пронизително: — Нейната радост, така ли? А кой се интересува от мен, лорд Дьо Варен? Мама никога нямаше да ме повери в ръцете ви, ако беше узнала, че брат ми е ваш враг. Сигурно точно заради това сте премълчали този факт пред нея. Защото тогава тя нямаше да ме изложи на опасностите и униженията, които трябваше да изтърпя. Никоя майка не би причинила това на детето си, ако го обича. — Лейла вдигна надменно глава и добави презрително: — Вече разбирам, че свещената ви клетва е била само лъжа, за да осъществите собствените си коварни планове.
— Моите лични чувства към брат ви Роджър нямат нищо общо с решението ми да ви взема със себе си в Англия — възрази твърдо Ги. — Лейди Ив ми обясни, че се намирате в затруднено положение, и аз сметнах, че е мой дълг да ви спася. Нищо повече.
Лейла обаче не чуваше нищо и очевидно беше забравила света около себе си, отдадена единствено на бесния гняв, който бушуваше в гърдите й. Тя мълча дълго, а когато вдигна глава, в погледа й се четеше студено презрение.
— Каква е действителната ви цел, лорд Дьо Варен? Вероятно сте замислили да ме използвате като заложница, за да си отмъстите на брат ми за уж причиненото ви зло? Излъгали сте мама с определена цел, признайте най-после. Може би ще се погаврите с мен и ще ме отведете при брат ми омърсена, без чест и достойнство? Това ще удовлетвори бясната ви жажда за отмъщение, нали? Вече видях как похотливо блести погледът ви, усетих накъде ви тласка желанието, чух какви ли не заплахи. Или може би ще ме затворите някъде и ще поискате от Роджър богат откуп? Сигурно изобщо нямате намерение да ме отведете при него?
— За Бога, жено, чувате ли се какво говорите! — Ги дьо Варен обхвана здраво дървените облегалки на стола, сякаш искаше да ги смачка, и се надигна. — Няма да слушам повече безумните ви предположения!
Лейла го погледна стреснато и падна обратно във възглавниците.
Ги беше извън себе си от гняв. За какъв го смяташе тази жена? За хищен звяр, за негодник и подлец? Нима мислеше, че той е способен да й стори зло? Сведе глава, за да не се удари в тавана, и се хвърли като бесен към вратата. Но се обърна, още преди да е достигнал прага.
— Ако имах намерение да ви опозоря, лейди Лейла, знайте, че щях да го направя още първата нощ. А и после имах десетки благоприятни възможности, повярвайте ми. Няма да отрека, че ви желая и искам да ви направя своя. Вашата красота е способна да подтикне към лудости всеки мъж и вие би трябвало да го знаете. Но аз никога не вземам жените насила, макар че вие очевидно сте убедена в противното. Не съм измамил благородната ви майка. Да, аз мразя брат ви от дъното на душата си, но никога не бих се възползвал от една невинна девойка, никога не бих я направил инструмент на отмъщението си. Имам едно-единствено намерение и то е да ви отведа възможно най-бързо и сигурно в двора на Едуард Плантадженет и най-после да се отърва от вас.
Той отвори вратата, за да излезе, но промени решението си и се върна при леглото. Дишаше тежко и яките мускули на врата му се опъваха като въжета под черната туника. Погледна Лейла право в очите и заговори отново:
— Нека това ви бъде за урок, лейди Лейла. Никога не обвинявайте хората в престъпления, които не са извършили. А какво ще кажете за вашето собствено желание? Нима смятате, че аз не съм усетил жаждата ви за чувствени удоволствия?
— Какво говорите? — Бузите на Лейла пламнаха от срам и засегната гордост. — Сигурно сте луд, щом мислите, че бих могла да желая човек като вас. — Тя потрепери, замлъкна и се почувства подла и жалка. Дълбоко в себе си знаеше, че Ги има право. Макар че я бяха обучили какво да очаква от любовта, тя се оказа неподготвена за бурята от чувства, която се разгаряше в тялото й при всяко докосване на Ги дьо Варен. Гняв, стъписване, омраза и, което беше най-лошото, парещо плътско желание. Сякаш се плъзгаше към бездънна пропаст и губеше самообладание всеки път, когато Ги беше наблизо. Дори сега, когато гореше от желание да възрази, да се оправдае, тя не смееше да си отвори устата. Той щеше веднага да прозре лъжата й и да усети зад нея слабост и ранимост.