— Издаде ви онази жадна целувка в къщата на Рефайе. Ако не искате отново да разпалите страстта ми, от която твърдите, че се отвращавате, дръжте устата си затворена, докато стигнем Уестминстър. И най-вече не разтваряйте с такава готовност устните си, когато някой мъж се опита да ви целуне.
Преди Лейла да е успяла да отговори, Ги се обърна и отново закрачи към вратата.
— А сега си починете, милейди — посъветва я дрезгаво той. — След три дни пристигаме в Марсилия и тогава ще започне по-трудната част от пътуването. Няма да ви пощадя, да знаете — прибави без усмивка той.
После затвори с такава сила вратата след себе си, че стените се разтрепериха. От процепите в дървения таван се посипа прах.
Лейла отвори уста, за да изкрещи подире му, да даде воля на насъбралия се гняв, но в този миг стомахът й се сви на топка. Връхлетя я вълна на непоносимо гадене, отново й се зави свят и това я накара да забрави всички останали чувства.
Очевидно корабът беше попаднал в буря. Галерата сякаш танцуваше върху извиващия се гръб на огромна змия. Ярки светкавици прорязваха небето и озаряваха ниското помещение с призрачната си светлина. Вятърът виеше все по-силно. Дървената надстройка, в която се намираше каютата на капитана, пъшкаше и скърцаше застрашително, високите вълни се удряха в малкия кръгъл прозорец. Водата се плискаше с такава сила, че Лейла имаше чувството, че стъклото всеки момент може да се счупи и бурята да я помете.
Тя сви колене към гърдите си, сведе глава и се сгуши под дебелата завивка. Слава богу, че леглото беше здраво закрепено за пода. Чувстваше се уплашена като никога досега, а не можеше да предприеме нищо. Корабът вероятно нямаше да устои дълго на тази дяволска буря и щеше да потъне в развихрилите се вълни. Всички пътници щяха да се удавят. Оглушителните гръмотевици бяха предвестници на Страшния съд. Лейла изпищя задавено и скри лице под кадифената завивка, докато светът около нея рухваше. Ужасена от природната стихия, тя не чу как вратата се отвори и отново се затвори с лудо скърцане. Целият кораб щеше да се разлети на трески.
В следващия миг Ги дьо Варен отметна завивката и я грабна в обятията си. Когато легна при нея, тя дори не помисли да се съпротивлява, а се вкопчи, треперейки, в могъщите му рамене и усети близостта му като неизразима утеха. Притиснала лице до ленената му туника, тя си казваше, че този грамаден, нечовешки силен мъж единствен може да я опази от бушуващата морска буря. Затвори очи и притихна до гърдите му.
— Не се страхувайте, Лейла, всичко ще мине — шепнеше в ухото й той, Лейла се вслушваше в равномерното биене на сърцето му, опитваше се да не чува трясъка на гръмотевиците и вдъхваше дълбоко едва доловимия аромат на мускус, който се излъчваше от тялото му. Изведнъж се почувства странно защитена.
— Дръжте ме здраво — пошепна умолително тя. В този миг галерата потъна в бездънна дупка и новопридобитата й сигурност се разклати из основи. — Не ме оставяйте сама.
— Никога — отговори твърдо мъжът и целуна тила й. — Бурята няма да ни причини зло. Не се страхувайте, Лейла.
Лейла се притисна с все сила до него, за да го последва по пътя към ада, и усети как ръката му нежно милва гърба й. Помнеше тази милувка от дългите дни на болестта си, помнеше силните, грижовни ръце, устремените в лицето й сини очи. Тялото му беше толкова могъщо, излъчваше такава успокояваща топлина, че страховете й отлетяха някъде много надалеч. Нямаше друг избор, освен да му се довери безусловно. Ги беше прав. Двамата щяха да преживеят и тази страшна буря.
Бурята продължи да бушува със същата сила до късно през нощта. Бавно, много бавно, вълните и вятърът се успокояваха. Най-после остана само дъждът, който се стичаше равномерно по стъклото на прозореца. Тихият шум приспиваше Лейла.
Когато усети колко е гореща прегръдката на Ги, тя се изтръгна от ръцете му. Сега лежеше на една страна, с гръб към стената и се взираше в неподвижната широкоплещеста фигура до себе си.
Леглото изглеждаше твърде тясно за двамата. Лейла едва дишаше. Докато беше болна, не усещаше така настойчиво близостта му, днес обаче беше друго. Тя не смееше да се помръдне, за да не се допре до тялото му и отново да събуди желанието, което бе изпитала, когато бурята отслабна и тя осъзна, че лежи в прегръдките му.