— Изслушайте историята докрай, лейди Лейла. Това съвсем не беше всичко. Попитахте ме и е най-добре да узнаете всичко. Роджър не се задоволи с това, че ме хвърли в затвора. Жаден за пари и власт и сигурен, че никога няма да напусна жив онова страшно подземие, той завладял насилствено земите ми в Уелс и Съри и накарал Монфор да ги обяви за негова собственост. Няколко от васалите му се настанили във Варен Касъл. Един от тях, Балдуин Д’Ювил, станал любовник на жена ми. Останал при нея дори когато аз отдавна бях избягал от Кенилуърт и бях успял да си възвърна собствеността.
— Нали ми казахте, че не сте женен?
— Това е вярно. Кристин е мъртва. Преди пет години се хвърли от стената на крепостта. Съобщили й, че рицарят Балдуин е загинал в някакъв турнир. Така едногодишният ни син Никълъс загуби майка си.
— Значи имате син?
— Да. — Ги дьо Варен прекъсна неспокойната си разходка, спря пред леглото и я погледна право в очите. — И съм сигурен, че той е моя плът и кръв. Разбрах го още когато го поех от ръцете на акушерката след раждането. — Дишането му отново се ускори. — Ударите на съдбата не преставаха. Разбира се, аз не считам, че Роджър Жерве е отговорен за смъртта на Кристин. Вината е изцяло моя. Още от самото начало бях против този брак и не биваше да я правя своя съпруга. Кристин страдаше много, защото между нас нямаше любов.
Лейла го слушаше с нарастваща болка. Ги помълча малко и продължи задавено:
— Тя умря в ръцете ми и с последните си думи ме прокле за страданието, което й бях причинил.
— Значи бракът ви е бил решен въпреки вашата воля?
— Не е точно така. — Гласът му стана толкова тих, че думите едва се разбираха. — Баща й, Ранулф дьо Лузинян, беше приятел на моя баща. Дълги години бях паж в замъка му, заедно с брат ви, както е обичаят при нас. Ранулф ни обичаше като свои деца, освен това нямаше син, само една дъщеря. Когато разбра, че вече няма да стане от леглото, започна да се оплаква, че Кристин още не е омъжена и ще остане сам-сама на света, без нито един кръвен роднина. Довери ми, че ме е определил за свой наследник и че ми дава земите и замъка си в Съри. Тогава се заклех, че ще взема Кристин за жена. Трябваше да изпълня желанието на стареца, който ме обичаше като свой син.
В тясната каюта надвисна тежко мълчание. След доста време се чу шумолене на коприна. Лейла бе отметнала завивката и сега се изправи с желанието да избави унилия мъж от мрачните му мисли.
— Още една честна дума, която сте заложили — промълви тихо тя.
— Да. Ала Бог ми е свидетел, че не го направих заради богатствата на стария Лузинян. Собственият ми баща ми остави достатъчно. Бях длъжен да го сторя, не разбирате ли? Знаете ли колко пъти ми е спасявал живота по време на бурната ми младост? Обичаше ме повече от собствен син. Не можех да му откажа, макар че се чувствах ужасно.
— Защо?
— И до днес не мога да разбера защо Ранулф дьо Лузинян избра мен, а не Роджър Жерве. Винаги се отнасяше еднакво и към двама ни, никога не предпочиташе единия пред другия. Знаеше, че Роджър е влюбен в Кристин, и въпреки това я повери на мен.
Последното разкритие я изненада още повече.
— Колко време мина, докато настъпи разривът между вас и брат ми? — попита тихо тя.
— По-малко от година. С Кристин се венчахме малко след смъртта на баща й. Преди да избухне въстанието, жена ми изглеждаше напълно доволна, но сигурно е усещала, че бракът с нея не ми е бил по сърце. Може би се надяваше, че с времето ще я обикна. За съжаление не стана така и тя вероятно го е осъзнала през дългите самотни дни, когато ме е чакала да се върна от безбройните битки. Не можех да се заставя да се влюбя в нея, просто не можех. След ранната й смърт се заклех, че ако някога се оженя отново, ще го направя само по любов.
Заля я гореща вълна. Брак по любов? Каква необикновена мисъл. Въпросът, който напираше на устните й, беше много подходящ за времето и мястото. Такъв въпрос можеше да бъде зададен само в полумрака на каютата, който създаваше помежду им странна интимност.
— Значи във вашата страна има обичай хората да се женят по любов?
Движението, което направи Ги, й подсказа, че се е наклонил към нея. Сърцето й се качи в гърлото.
— За съжаление не. Повечето бракове между благородниците се уговарят още с раждането на децата, във всеки случай преди момчето да е навършило десет години. Имах възможността да изпитам на собствения си гръб колко тежи понякога спазването на старата традиция. Няма да повторя същата грешка, уверявам ви.
Мъжът замлъкна, помисли малко и продължи спокойно, с едва долавящо се напрежение:
— А вашият брак с онзи неверник, как се казваше? И той ли беше решен, независимо от вашата воля, както твърдеше благородната ви майка? Или бяхте влюбена в него?