Все още трепереща от първата чувствена възбуда в живота си, Лейла се опита да си поеме дъх и нервно приглади измачканата си нощница.
— Бъдете проклет, Дьо Варен! — извика след него тя и добави шепнешком: — Какво ми причинихте? Какво, за Бога, ми сторихте?
Тя заудря с юмруци по възглавницата, докато пухът се разхвърча, измъчвана от пареща омраза към самата себе си. Как можа да отговори с такава готовност на целувката му? Не, само той беше виновен за всичко. Той я принуди да стигне дотук. Още малко, и щеше да му се отдаде.
Десета глава
Късно следобед след четири дни галерата влезе в пристанището на Марсилия и хвърли котва. Бурята ги беше забавила с цял ден и Ги дьо Варен гореше от нетърпение най-после да слезе на сушата и да продължи пътуването към Англия.
Възнамеряваше да наеме кола и още същата вечер да потегли към Авиньон. Оттам щяха да вземат корабчето нагоре по Рона и да слязат в Лион. Вероятно пътуването щеше да бъде твърде уморително за Лейла, но той я беше предупредил още в началото. Щеше да й нареди мека постеля от слама на дъното на каручката, за да може от време на време да си поспива, когато умората надделее.
Проследи я как слезе по заляната от слънце стълбичка, тиха, затворена в себе си, и за стотен път прокле поведението си през онази съдбоносна нощ. Оттогава Лейла почти не му беше проговорила, но той не можеше да й се сърди. Като си спомнеше за тържествените си уверения, че никога няма да прибегне до насилие спрямо нея, че се е заклел да я пази от всяка опасност, се чувстваше още по-зле. Поведението му беше наистина непростимо.
Още същата нощ той си бе заповядал да не се докосна повече до Лейла, освен в случаите, когато тя има нужда от помощта му. Знаеше, че напорът в слабините му ще стане нетърпим, но трябваше да се справи. Желанието му да я има се засилваше от ден на ден, то пламтеше като пожар и нищо не можеше да го угаси. Трябваше колкото се може по-бързо да стигнат в Лондон. Тази замайващо привлекателна и необикновено красива жена се беше превърнала в заплаха за рицарските му принципи.
Когато трябваше да стъпят на кея, Лейла изведнъж се поколеба. Ги дьо Варен разбра, че тя се нуждае от помощта му, и веднага й предложи ръка. Смая се, когато тя я прие без съпротива и съвсем естествено сложи малката си бяла ръка върху свития му лакът. Потърси погледа й, но тя бе свела глава и се взираше със смръщено чело към оживеното пристанище. Езикът й навлажни пресъхналите устни.
Внезапно Ги разбра опасенията й и се усмихна. За нея това беше първата крачка в един съвсем чужд свят. Дано допирът й с него не се превърнеше в кошмар.
И той самият се чувстваше по подобен начин, когато за първи път стъпи в Светата земя. Все пак за него това представляваше повече ново, необичайно приключение, докато Лейла дори не помисляше да погледне на положението си откъм тази му страна. На всичкото отгоре тя изглеждаше твърдо решена да направи всяка стъпка по този нов път колкото се може по-трудна.
— Дръжте се за мен — заповяда Ги и бавно я поведе по кея. — Ако вървя твърде бързо, трябва само да ми кажете.
— Всичко е наред — отговори сърдито тя, макар че това съвсем не отговаряше на истината. Ги дьо Варен беше сложил ризницата си и шумът, който издаваха железните пръстени, отекваше злокобно в ушите й. Допирът до студеното, враждебно желязо я караше да тръпне от страх. Дрънченето сякаш я предупреждаваше какво я очаква в тази непозната страна.
Когато влязоха в пристанището на Марсилия, учудването й беше безкрайно. От едър, силен мъж, какъвто го познаваше, Ги се бе превърнал в могъщ, внушаващ страхопочитание кръстоносец. Сега й изглеждаше по-чужд отвсякога, сякаш никога не го беше познавала.
За съжаление, заедно със снаряжението той си бе сложил и мрачното изражение, което не можеше да бъде смекчено дори от блестящо бялата наметка от най-фин лен с огромен червен кръст. За широкия колан беше прикрепена изкусно изработена ножница, в която беше втъкнат огромният му меч. Ги й беше обяснил, че трябва да бъде в пълно бойно снаряжение поради многобройните опасности, които вероятно дебнели по пътя. Джебчии, разбойници и всякаква паплач, които бродели по пътищата, нямали смелост да нападат тежковъоръжените рицари.
Тази нерадостна перспектива я обезкуражи още в началото. Ала когато Ги й разкри, че по пътя към Лондон трябва да се представя като негова съпруга, ударът беше много по-силен.
Сега мъжът стисна по-силно ръката й и проговори предупредително:
— Стойте съвсем близо до мен, както подобава на покорна съпруга. Щом намеря кола и натоваря багажа ни, ще напуснем Марсилия.