— Покорна съпруга — промърмори горчиво тя. — Никога не бях чувала нещо по-прекрасно. — Въпреки това се вкопчи в него и се постара да не се докосва до минувачите, които се тълпяха по улицата и заплашваха да ги разделят.
Пристанището гъмжеше от народ. Моряци и богато облечени чуждоземни търговци, боси деца, дрипави улични продавачи, които предлагаха на висок глас стоките си, поклонници и монаси в тъмни раса. Закръглени жени нахално излагаха на показ едрите си гърди и правеха всевъзможни гримаси, за да привлекат вниманието на моряците, които тъкмо бяха слезли, от галерата.
Бузите на Лейла пламтяха от срам.
— В Дамаск щяха да им отсекат главите без съд и присъда.
— Слава Богу, че вече не сме в Дамаск — отговори с лека подигравка в гласа Ги. — Защо не помислите, че тези жени също искат да живеят, милейди?
На няколко пъти евтините пристанищни проститутки заговаряха и него и му се предлагаха по недвусмислен начин, привлечени от властната му мъжественост. Той отклоняваше предложенията любезно, но твърдо и скоро отведе придружителката си до колите, които се даваха под наем.
— Не го вземайте толкова навътре — усмихна й се утешително той. — Вярно е, че са малко грубички, но не са зли.
Шумната глъчка, многоцветното човешко море, което се люшкаше насам-натам и, говореше на всевъзможни езици — всичко това беше за Лейла като преддверие към ада. Просташко, варварско, грубо. Всъщност, нима беше очаквала нещо друго?
— Чакайте тук — помоли Ги и я остави до струпаните на куп бъчви за вино, за да се спазари за колата с един мъж с груби черти. Когато остана сама сред блъсканицата, Лейла се почувства още по-зле. Зарадва се, когато усети, че бдителният поглед на рицаря през цялото време е устремен в нея. Това й вдъхваше известна сигурност.
Тя също не откъсваше поглед от него, като се стараеше да не забелязва похотливите погледи на минаващите мъже. Срамуваше се, че всеки има възможност да види лицето й. В Дамаск жени с нейния ранг се ползваха с голямо уважение. Освен това те напускаха къщите си само денем, и то винаги придружени от малка свита, скрили лицето си под гъсто було. А днес се чувстваше изложена на показ пред очите на целия този чуждоземен град и сякаш беше гола. Колко ли време щеше да мине, докато приеме обичаите на новата си родина? Дано не й се наложи да се съобразява с тях. Единственото й желание беше да се върне обратно в Сирия.
Лейла наблюдаваше как Дьо Варен разговаря с мъжете и с учудване установи, че всички, към които се обърнеше, почтително сваляха шапка и дълбоко се покланяха. Дали наистина беше голям господар, или просто се страхуваха от едрия му ръст и неимоверната му сила? С тези широки рамене, стегнат в желязна ризница, Ги дьо Варен наистина представляваше страховита гледка.
Най-после сделката бе сключена. Един от дрипльовците се метна на капрата на една каручка и изплющя с камшика над гърбовете на конете, докато Ги се върна при красивата си дама. В душата на Лейла се надигна нещо като гордост, че този мъж, който внушаваше уважение на всички, беше само неин.
— Коларят ще натовари сандъците и ще дойде тук, за да можем да се качим. — Ги изглеждаше много радостен, че е отново при нея. Не искаше да я изпуска от очи нито за миг. Тя беше много по-красива от останалите жени, дори в тази проста ленена наметка, която скриваше стройната й фигура. Трябваше да я предупреди да се облича колкото се може по-незабележимо, докато пътуваха през Франция. Нямаше доверие на чужденците, макар че предците му бяха дошли в Англия именно от тази страна. В родината никой не би се осмелил да нападне един тежковъоръжен рицар, но тук?
— Значи вие няма да пътувате в колата? — попита страхливо Лейла.
Ги поклати глава и посочи към белия жребец, който тъкмо пристъпваше към тях, воден за юздата от едър, тромав мъж.
— Ако се наложи да се бия, трябва да имам под себе си добър кон. — Видя уплахата в очите й и готовността да я защитава завладя сърцето му. Можеше само да се надява, че дългото, напрегнато пътуване, което им предстоеше, няма да я измори твърде много. А и здравето й още не беше възстановено напълно.
Откакто бяха напуснали Сирия, Лейла непрекъснато слабееше. Страните й бяха толкова измършавели, че тънките скули изпъкваха още повече. Големите очи искряха като шлифовани аметисти на бледото лице. Трябваше да я храни добре, за да се засили, да стане отново същата цъфтяща красавица, каквато беше в Дамаск. Слава Богу, имаше още доста скъпоценности и щеше да се погрижи да не й липсва нищо.
— Ето и каретата ви, скъпа господарке — проговори тържествено той. Наетият колар тъкмо докара пред тях тясната каручка и понечи да скочи на земята. — Остани си на мястото. Аз сам ще се погрижа за съпругата си — сряза го остро Ги.