— Когато се уморите, ще ви взема на моя кон — засмя се той и продължи окуражително: — Така постъпих и когато отец Томас купи конете от онези бедуини след бягството от Дамаск. С удоволствие ще го направя пак. Още тогава разбрах, че пасвате чудесно в скута ми, а и сте лека като перце.
Объркана, Лейла обърна лице към стената и не каза нито дума. Ги не биваше да види колко беше развълнувана от думите и усмивката му. Лицето й пламтеше от смущение и трябваше да го скрие от жадния му поглед. Много й се искаше да изличи завинаги някои спомени, свързани със собствената й предателска слабост. В ада да иде дано, този надменен рицар!
— Все едно е един кон ли ще яздим или два. Най-късно след шест дни трябва да сме в Кале. Оттам ще вземем лодка за Дувър. Щом слезем на английска земя, ще ни остане само един ден до Уестминстър. Разбира се, ако препускаме достатъчно бързо.
Лейла едва не извика. Значи до Лондон им оставаше само седмица? Шансовете й да избяга намаляваха с всеки миг. Ги изглеждаше твърдо решен да не я изпуска от очи. Какво можеше да стори?
През ума й мина нова, изненадваща мисъл. Защо да не почака, докато се озове под защитата на брат си? Роджър вероятно щеше да се поддаде на увещанията й и да й позволи да се върне в Дамаск. Просто трябваше да го накара да разбере, че тя желае да живее в Сирия, все едно какви са били плановете на загрижената й майка. Вероятно и за него появата на една сестра, за чието съществуване не е и подозирал, ще бъде само допълнителен товар, а може би и нежелана отговорност. Ако се съдеше по думите на Ги дьо Варен, Роджър си имаше достатъчно свои трудности. Сигурно щеше да се радва да се отърве от нея.
Лейла изкриви уста. Е, добре, ако се стигнеше дотам, щеше да се възползва и от тази последна възможност. Въпреки това тя нямаше да стои със скръстени ръце и да чака. Ако й се удадеше благоприятен случай и ако успееше да открадне онова, което беше останало от бисерите на майка й, някоя нощ щеше да избяга от Ги дьо Варен. Тя затвори очи и отчаяно си пожела някой зъл дух да се спусне от небето и да го погълне.
— Желаете ли чаша вино, милейди? Или топъл хляб, малко сирене и печено месо? — Ги дьо Варен беше наредил богатствата си на масата и направи, широк жест с ръка.
Ароматът на прясно приготвените ястия я удари право в носа, устата й се напълни със слюнка, но тя обърна гръб на масата и промърмори:
— Не съм гладна.
— Жалко — отвърна с подчертано равнодушие Ги и започна да се храни.
В действителност стомахът на Лейла се присвиваше от глад, устата й беше пресъхнала от жажда. Колко време беше минало, откакто не се беше хранила, както трябва? След малко Ги вдигна една кошничка, помириса я и въздъхна доволно.
— Какво е това? — Гладът и любопитството бяха по-силни от всичко друго.
Мъжът се усмихна развеселено и й поднесе кошничката.
— Пекарят ме увери, че това е специалитетът му. Нещо подобно има и при вас — бисквити с бадеми. Това пък е ябълков щрудел, съвсем пресен, посипан с канела. Много го обичам. Сигурно е печен тази сутрин.
Ухаещите, още топли сладкиши сломиха съпротивата й.
— Може ли да си взема едно парченце? — попита плахо тя, убедена, че само след миг ще се строполи в безсъзнание на пода, ако не си хапне.
— Купих ги за вас, лейди Лейла — отговори галантно Ги и й подаде кошничката.
Струваше й се, че никога не е яла нещо по-вкусно. Даже в Дамаск, където я глезеха с най-изискани сладкиши. Скоро от бадемовите сладки не остана и троха.
Ги я наблюдаваше със задоволство. Можеше да седи с часове насреща й и да я гледа как поглъща сладка след сладка и доволно облизва пръсти. Когато избухна в смях, Лейла беше толкова доволна и сита, че неволно се присъедини към него. Дълбокият гърлен смях и звънкият женски кикот се преплетоха. Господи, колко беше хубаво да се нахрани до насита, без да се страхува от пристъп на гадене. Даже й се зави свят, сигурно от захарта.
Ги отпи голяма глътка от чашата си и замълча, за да не я смущава. Беше чудесно да я гледа в това състояние, отпусната, безгрижна, почти щастлива. Отряза й хляб и сирене, напълни чашата й. Скоро на масата не остана нищо, освен трохички и пилешки кости. Чашите с вино също бяха празни.
Макар че Лейла беше изпила само три чаши, бузите й пламтяха като рози. От време на време даже се оригваше скритом. Очевидно не беше свикнала с виното и имаше нужда от малко чист въздух.
Ги потисна развеселената си усмивка и попита предпазливо:
— Искате ли да излезем за малко на палубата, Лейла? Вечерта е прекрасна. Залезът сигурно ще ви хареса.
Тя се надигна веднага, очите й заблестяха трескаво. Очевидно не можеше да се държи здраво на краката си.