Лейла го изгледа с разширени от ужас очи.
— Харемът не е публичен дом, милорд — отговори укорно тя. — Никой мъж не смее да влезе в него, освен господарят на дома.
Тя извърна лице и отново се загледа към реката. Ги преглътна нервно, смаян от невероятното си предположение. Нима собственият й баща…
— Научи ме Маджида — обади се след малко Лейла. — Любимата робиня на мама.
— Говорите за жената, която онази вечер стоеше на вратата и пазеше покоите на лейди Ив?
— Точно така. — Гласът й прозвуча задавено. Ги се уплаши, че е събудил в душата й неприятни спомени, и се укори за неуместното любопитство. Лейла помълча малко и продължи овладяно: — Преди да бъде продадена в дома на баща ми, Маджида е била наложница на някакъв богаташ в Константинопол. Затова й възложиха да ме научи на всичко, което става между мъжете и жените, разбира се, когато достигнах необходимата физическа зрелост. Първо прочетохме една стара книга. После ми разясни нагледно всичко, като повика един стар евнух. А аз трябваше да го повтарям, докато го науча. — В гласа на Лейла нямаше и следа от вълнение. — Има различни степени евнуси. При този мъжествеността…
— Разбирам — прекъсна я рязко Ги, който се чувстваше неудобно. — Не мислите ли, че сте унизили до смърт този беден човек?
— Защо? Той получи богато възнаграждение. — За Лейла това беше всекидневие, а и един стар евнух беше твърде незначителна личност, за да му се посвещава толкова внимание.
При мисълта за онова, на което я бяха научили, Ги дьо Варен усети добре познатия натиск в слабините. Беше толкова възбуден, че едва не я попита какви пози и видове целувки познава, когато тя изведнъж се обърна към отсрещния бряг и заговори развълнувано:
— Я вижте, лебеди! Колко са красиви! И при нас ги има. Управителят Мавдуд държи в палата си тридесет двойки. При всяко посещение в харема му отивах да ги храня. Бяха съвсем питомни и ядяха от ръката ми.
Ти дори не подозираш колко си красива, Лейла, много по-красива от лебедите, каза си мъжът и я подкрепи, когато тя се олюля. Лейла изобщо не забеляза, че ръцете му обхванаха талията й. При мисълта, че податливостта й е само заради изпитото вино, Ги усети болезнено пробождане в сърцето. Дали някога щеше да застане срещу него с открито лице, готова за любов? Глупак, укори се горчиво той, какво очакваш? Щом влезеше в къщата на Роджър Жерве, Лейла щеше да бъде загубена за него. Разбира се, понякога щяха да се срещат в кралския двор. Брат й със сигурност щеше да се погрижи колкото се може по-скоро да й намери богат съпруг.
Не, сега не биваше да мисли за това. Беше се заклел пред лейди Ив да отведе Лейла при брат й в Англия и щеше да изпълни дадената дума. Скоро дългът на честта щеше да бъде изпълнен. Онова, което щеше да се случи после, не го засягаше. Бъдещият й съпруг щеше да си има достатъчно грижи с нея, особено ако не се досетеше да притъпява дързостта и упоритостта й с няколко чаши вино. Все едно кой щеше да бъде бедният глупак, който щеше да направи лейди Лейла Жерве своя законна съпруга, той не беше за завиждане.
Ги дьо Варен сведе глава и устните му нежно докоснаха блестящата черна коса. Заслуша се унесено в звънкия й глас, който не преставаше да се радва на всичко, покрай което минаваха: на високите дървета, на русите деца, които си играеха по брега, на малките селца в долините. Колкото и да му беше неприятно, Ги призна пред себе си, че само търси с какво да се залъгва. Съдбата й не му беше безразлична, в никакъв случай. Лейла означаваше твърде много за него. Едва сега осъзна, че няма да понесе, ако я загуби. Но нищо не можеше да промени факта, че Лейла го мразеше, а Роджър Жерве беше негов смъртен враг.
Изведнъж Ги забеляза, че Лейла се е умълчала. Очите й бяха затворени, главата й почиваше на гърдите му. Как не се сети, че тя е уморена до смърт? Защо беше толкова безчувствен? Дългият сън след Авиньон й помогна да се пребори със силното изтощение, но не беше достатъчен. Трябваше да я настани в леглото. Пътуването по реката беше чудесна възможност за почивка преди дългата, изморителна езда. Щом стигнеха в Лион, щяха да се качат на конете и да препуснат към Лондон. Щяха да правят само кратки почивки, колкото да сменят конете и да се поразтъпчат. А и пътищата не бяха особено добри.
Трябваше да стигнат в Уестминстър колкото се може по-скоро и това беше важно не само за Ги, а и за Лейла. Той я вдигна на ръце и се усмихна, когато не усети никаква съпротива. Виното беше оказало своето въздействие. Лейла беше задрямала и не само, че не се отдръпна, ами се сгуши по-плътно в него.