Когато минаха покрай една червендалеста селянка, тя се усмихна любезно и проговори:
— Съпругата ви е много красива, господарю.
— Така е — съгласи се учтиво Ги, макар че думите на тази проста жена го пронизаха право в сърцето. — Най-красивата.
Той я отнесе на ръце в малката каюта и внимателно я положи на леглото.
— Ох, колко е меко… — прошепна в просъница Лейла и се сви на кълбо като коте.
Ги я зави с топлото одеяло.
— Спете сладко, Лейла Жерве — проговори пресипнало той. Много му се искаше да я целуне. Ала само при мисълта, че на сутринта щеше да го попита дали нарочно я е напил, за да сломи съпротивата й, и да го обвини, че подло се е възползват от слабостта й, се изправи и разтърси глава. Загледа се в мирно спящата жена и се опита да си представи всички онези страстни целувки, които двамата нямаше да разменят, чувствените радости, на които нямаше да се насладят заедно, интимните разговори в леглото и още, и още… Слабините му пареха непоносимо.
Грабна една чаша от масата и я поднесе към устните си.
— Пия за рицарската чест — промърмори горчиво той и я опразни на един дъх. — Да върви по дяволите! — Надали имаше по света друг такъв глупак като него. Напълни отново чашата и пи на дълги глътки.
Единадесета глава
Стана така, както беше предвидил Ги дьо Варен. Градове и местности прелитаха покрай Лейла като размазан пъстър калейдоскоп. Кратка почивка, набързо погълнато ядене, отново на гърба на коня и пак препускане и препускане. Въпреки съпротивата й, Ги настоя да я вземе при себе си. Нахлупила ниско над лицето си качулката на наметката, тя се държеше здраво за седлото и вече не обръщаше внимание дори на ръмящия дъжд, който сякаш не беше престанал от времето на тръгването им.
— В следващия град ще нощуваме — каза й един ден Ги и Лейла въздъхна облекчено. Когато от сивата мъгла изникнаха покриви, църковни кули и високи каменни стени, в сърцето й се надигна диво ликуване. Да вървят по дяволите и Ги дьо Варен, и Едуард Плантадженет с проклетата му коронация! На нея й трябваха само топла храна и спокоен сън в мека постеля. Откакто напуснаха Марсилия, не беше мила косата си, не беше сменяла дрехите си. Чувстваше се занемарена, разнебитена, изтощена до смърт.
Когато Ги спря коня си пред градската порта, двамата останаха силно изненадани от голямата тълпа, която се блъскаше по улиците след залез-слънце. Каручки, теглени от магарета и коне, селяни и крепостни, дами и господа във великолепни одежди изпълваха градския площад. Ги дьо Варен попита най-близкия човек и узна, че има панаир. А това означаваше, че всяка гостилница, от най-бедната до най-богатата, е препълнена с хора. Не можеше дори да се мисли за нощувка.
— Май ще се наложи да продължим за Париж. Тук няма да намерим подслон — мрачно обясни той на Лейла, която се вслушваше с широко отворени очи в бързата чужда реч.
— Не! — изплака тя. — Вече не съм в състояние дори да се помръдна, не разбирате ли! Умирам от глад и жажда, не мога да седна. Защо не предложите на гостилничаря шепа бисери? Тогава ще видим дали ще ви откаже!
Ги избухна в одобрителен смях и отбеляза с дяволито намигване:
— Ако съветът се окаже успешен, ще ви оставя да си починете. Иначе ще се наложи по време на цялата коронация да останете права.
Лейла се изненада от отстъпчивостта му. Когато враният жребец ги пренесе през дървения мост, тя бързо затвори очи, за да не вижда застоялата зеленикава вода в широкия ров, който заобикаляше града. Влязоха през широка порта, обградена от две високи кули, без никой от стражите да им обърне внимание.
Вътре цареше голямо оживление: движение, шум, ярки цветове, макар че и тук ръмеше противен дъжд, факли и фенери хвърляха жълтеникава светлина през сивотата на падащия мрак. Дори на пазарите за роби в Кайро не беше такава блъсканица.
Дебели търговци в обточени с кожи палта се пазаряха на висок глас с благородници в пъстри туники, клинове и остри обувки. Дами с развяващи се шлейфове и остри шапки, украсени с дълги була, повдигаха през смях полите си, за да минат през уличната кал, през струпания боклук, в който се ровеха улични песове. Кучешки лай, котешко мяукане, цвилене на коне и тропот на копита се смесваха с детски плачове, проклятия и пронизителни викове.
— Имайте още малко търпение — пошепна Ги в ухото на Лейла. — Ей сега ще се махнем от този дяволски панаир. — Топлият му дъх погали кожата й и засили странното напрежение, което я бе обзело. Докато препускаха като бесни, Ги дьо Варен намираше време да й обяснява откъде минаваха и очевидно се наслаждаваше на физическата им близост. Въпреки че се стараеше да остане равнодушна, Лейла слушаше с интерес разказите му и постепенно започна да гледа на чуждата страна с други очи. А скритото удоволствие, което изпитваше, насладата от допира на телата им, сигурността в силните му ръце, мускулестите гърди и твърди бедра я смущаваха все по-силно.