Тя побърза да се отърси от смущението и отново отправи поглед към пъстрата навалица по улицата. Конят напредваше съвсем бавно и двамата имаха възможност да се възхищават на многообразието от стоки и предмети, изложени за продажба. Виждаха се платове във всички цветове на дъгата, тъкани от близо и далеч, кожи и кожени изделия, накити и скъпоценни уреди, някои от които донесени от Ориента. Абаносово дърво, слонова кост и подправки, изкусно изработени златни и сребърни украшения, искрящи скъпоценни камъни и какво ли не още.
Лейла вдъхна дълбоко аромата на мускус и амбра, който идваше от една сергия, и в сърцето й отново се надигна копнеж по Дамаск и живота, който беше водила там. Трябваше да стисне здраво зъби, за да се овладее. Изправи се на седлото и се огледа. Може би именно тук щеше да й се удаде някаква възможност за бягство. Търговците предлагаха и прясно месо, сирене и хляб, вино и плодове. Имаше още сол, захар, лековити билки и изсушени горски плодове.
Лейла познаваше повечето растения в кошовете на търговците, знаеше за каква болест могат да послужат. Други виждаше за първи път. Когато забеляза торбичката, пълна с макови, семена, дъхът спря в гърлото й.
По някаква случайност Ги спря коня точно пред този търговец. Намираха се пред една висока къща, над чийто вход висеше пъстро изрисувана табела. Ги скочи от седлото и вдигна сериозен поглед към спътницата си.
— Ще се опитам да получа стая в тази гостилница, милейди. През това време не прибягвайте до някой от любимите си трикове, моля ви. Ще ви виждам през отворената врата. Разбрахте ли ме?
Лейла кимна и измърмори нещо в знак на съгласие. Сърцето биеше като лудо в гърдите й.
Ги не изглеждаше много убеден и се огледа изпитателно. Съвсем близо до тях един млад селянин се беше облегнал на стената и очевидно си търсеше някакво занимание. Рицарят мушна една монета в ръката му и му поръча нещо с тих глас. Момчето кимна и улови юздите на коня.
Лейла преглътна мъчително. Как да избяга, когато момъкът стискаше поводите? Тя се огледа отчаяно и изведнъж се сети за торбата с маковите семена. Прониза я дръзка мисъл. Това беше игра с огъня, но имаше някакъв шанс да успее. Струваше си да опита.
Ги й хвърли последен заплашителен поглед през рамо и се скри в гостилницата. Когато Лейла се плъзна от седлото, момъкът я изгледа със зяпнала уста. Но не направи опит да я спре. Очевидно беше получил задача да пази коня, но не и дамата. Лейла го дари със сияеща усмивка и посвети вниманието си на сергията с лековитите билки. Трябваше да действа бързо, докато Ги не се е върнал. Той не биваше да узнае, че е слизала.
Трима купувачи преговаряха разгорещено с търговеца на билки. Лейла се промъкна безшумно зад тях и светкавично грабна от торбичката шепа макови семена. Никой не я забеляза. Тя скри плячката в джоба си и се обърна с невинен вид към коня и пазача му. Мъжете продължаваха да спорят с продавача.
Момъкът й помогна да възседне коня и когато Ги дьо Варен излезе на улицата, спътницата му седеше на седлото със скромно сведена глава.
— Бяхте права — заговори ухилено той. — Само като им показах гривната, най-хубавата стая се оказа свободна. — Той протегна ръце и й помогна да слезе от седлото. Хвърли крив поглед към сламенорусата коса на младия селянин, който се хилеше глупаво й непрекъснато се кланяше, и тихо попита: — Да не би този нещастник да си е позволил някоя дързост спрямо вас, лейди Лейла?
— Глупости — отговори остро тя и оправи полите си. — Вие обаче ме оставихте да чакам твърде дълго на дъжда.
Тя се опря на ръката му и се запъти към гостилницата.
— Прощавайте. Ще се опитам да се реванширам. Ще нощуваме тук и ще потеглим за Париж едва на разсъмване. Ще ни поднесат топла вечеря в стаята. Вече съм поръчал и гореща вода. И двамата имаме нужда от баня.
Когато влязоха в яркоосветеното преддверие, Лейла изгледа учудено спътника си. Този мъж беше пълен с изненади. Винаги, когато тя беше готова да повярва, че е забравил и нея, и потребностите й, проявяваше внимание и чувствителност. Дали някога щеше да го разбере? След малко разтърси ядно глава и се нарече глупачка. Ако дръзкият й план успееше, Ги дьо Варен щеше да изчезне завинаги от живота й. Защо й трябваше да си блъска главата тогава? Понесена от нарастваща възбуда, тя се изкачи по тясната стълба към втория етаж, където бяха стаите за гости.