Стаята не изглеждаше много гостоприемна, но две слугинчета бързо постлаха леглото с чисти чаршафи, докато третата внасяше пълен мангал с въглища.
Ги дьо Варен въведе Лейла вътре и първо отвори прозореца, за да прогони застоялия въздух. Един едър ратай довлече две големи дървени ведра и пред очите на мъжа изникна примамлива картина: Лейла в едно от ведрата, обвита в облак пара, нежната кожа зачервена и ухаеща, мократа коса нападала на кичури по гърба и гърдите…
Достатъчно. Защо продължаваше да се измъчва? По-скоро през зимата ще завалят рози, отколкото мечтата му да се превърне в действителност. Той се обърна и грубо прогони зяпналия ратай със заповедта да помогне на момичетата за горещата вода. После погледна Лейла и се учуди от бодрия й вид. Нали беше казала, че умира за сън? Вероятно възможността да се окъпе беше събудила обичайната й жизненост. Той също нямаше търпение да измие от себе си потта и мръсотията от дългия път.
— Разположете се удобно, милейди.
— А вие?
— Аз трябва да се погрижа за коня и да поговоря с гостилничаря. Преди малко ми казаха, че двама от рицарите ми също са отседнали тук, и трябва да се възползвам от тази случайност.
Сигурно в града има още много кръстоносци, дошли за панаира. Във всеки случай Бърнъл и Лангтън не са нощували нито веднъж тук, макар че са наели стаите преди повече от седмица. Сигурно всяка нощ сменят жените и… — Той млъкна, защото лицето на Лейла внезапно се обля в червенина.
— Ей сега ще ви донесат вода да се изкъпете — завърши бързо той. — Разбира се, вие имате предимство.
Бузите й се оцветиха в тъмночервено, но отговорът й прозвуча смайващо дръзко:
— Не виждам защо да не се окъпем едновременно, лорд Дьо Варен. — Тя хвърли бърз поглед към тежките кадифени завеси и навлажни с език пресъхналите си устни. — Ще сложим ведрата от двете страни на леглото и ще дръпнем завесите. Не е редно вие да се къпете със студена вода.
Ги беше толкова смаян от неочакваното предложение, че не намери нито дума за отговор. Беше сигурен, че тя ще го изгони от стаята, за да се изкъпе на спокойствие, че ще му заповяда да стои долу в кръчмата и да чака, докато го повика. А сега това… Не знаеше какво да мисли.
— Както желаете — проговори най-после той. — Ще поставя ведрата точно както ми казахте и слугините веднага ще ги напълнят, без да се налага да им обяснявате.
Опиатът, който Лейла смяташе да извлече от маковите семена, трябваше да бъде силно разреден, за да не нагарча. Следователно Ги трябваше да изпие голямо количество вино, за да му въздейства. Горещата баня и богатата вечеря щяха да я улеснят в намеренията й. Можеше да прибегне и до някои типично женски оръжия, за да разпали още по-силно желанието му. Във всеки харем се знаеше как се постъпва в такива случаи. Мъжете лесно се възбуждаха и кръвта им закипяваше. Тя щеше да утоли жаждата му с подправеното вино, рицарят щеше да заспи дълбоко и нямаше да се събуди най-рано до сутринта. Лейла неволно си припомни нощта в Лион, когато Ги беше изпил цяла стомна, за да заспи дълбоко и да сдържи рицарската си дума.
Така трябваше да стане и тази вечер. Ги нямаше да посмее да я докосне, защото за него рицарският дълг беше над всичко. А това означаваше, че ще удави желанието и отчаянието си във виното. Така тя щеше да бъде свободна.
— Слугините ще дойдат много скоро. Затова не ме чакайте. — Думите му я изтръгнаха от мислите за бягство. Рицарят стоеше до вратата и тъй като не получи отговор, след малко попита загрижено: — Да не ви е зле, Лейла?
— О, не, нищо ми няма. Просто съм уморена от дългия път.
— Така си и мислех. Остава ни още малко. — Изведнъж усмивката му угасна. В очите му проблесна добре познатото предупреждение. — Гостилничарят ми каза, че къщата има само една врата — тази, през която влязохме. И аз през цялото време ще я държа под око.
Лейла го изгледа обвинително и той изглежда се успокои, защото излезе от стаята, без да каже нито дума повече.
Докато едрият ратай и трите слугинчета пълнеха ведрата с гореща и студена вода, Лейла стоеше до прозореца и се взираше нетърпеливо в мрака. На масата вече ги чакаше вечерята заедно с няколко стомни червено вино. Лейла често поглеждаше към калаените чаши.
Щом слугите се оттеглиха, тя се втурна към дрехите си и се зае с тайното си дело. Извади маковите семена от джоба на наметката си и ги смачка в една чаша, после прибави вода от стомната и ги разбърка. Въглищата в мангала пламтяха буйно и тя въздъхна облекчено. Трябваше да възвари сместа, а после да я остави да покисне, за да постигне желаното въздействие.