Ги дьо Варен можеше да се върне всеки миг и да я изненада. Струваше й се, че отварата нарочно не иска да заври. Когато най-после засъска и закипя, тя въздъхна облекчено, уви ръката си с края на наметката и стисна здраво калаената чаша. В този миг пред вратата се чуха стъпки и Лейла едва успя да скрие чашата зад завесата, където щеше да се къпе тя. Ги вече стоеше на прага с две препълнени кожени торби и я погледна учудено.
— Защо още не сте във ведрото, милейди? Слугините слязоха преди доста време.
Сърцето й биеше с такава сила, че той със сигурност го чуваше.
— Аз… беше ме страх. Гостилницата е пълна с чужди мъже. Не можех да зарезя вратата, защото вие нямаше как да влезете. Предпочетох да ви почакам.
Мъжът й обърна гръб, хвърли торбите на пода и спусна резето на вратата. После я погледна със странен израз в очите. Лицето му потъмня.
— Е, вече всичко е наред. Не се бавете повече. — Покашля се и издърпа с такава сила завесата на леглото, че Лейла се стресна. Чу го да сваля колана с меча и да го оставя на леглото. После съблече и останалите си дрехи.
Това й вдъхна нова смелост, особено когато Ги каза:
— Що се отнася до мен, аз ще побързам, докато водата е още топла.
Когато изведнъж изникна иззад завесата, гол, с изключение на долните гащи, които носеше дори в затвора, и хвърли в краката й едната торба, Лейла едва не изпищя.
— Това са вашите дрехи, лейди Лейла. Купих ви сапун с розово масло. Нали обичате аромата на розите?
Тя кимна безмълвно.
— Ще го намерите най-отгоре.
— Благодаря ви.
Мъжът побърза да се скрие зад завесата и Лейла прехапа устни. Сега трябваше да събере сили и да прогони всички колебания и съмнения, за да не изложи на риск дръзкия план. Скоро чу шумно плискане и въздъхна облекчено. Съблече се набързо и остана само по дългата ленена риза, през която прозираха съвършените форми на тялото й.
Макар че гърлото й се свиваше от страх, тя посегна към стомната с вино и попита тихо:
— Искате ли нещо за пиене, лорд Дьо Варен?
Шумът оттатък завесата изведнъж престана. Ги седеше като ударен от гръм. Никога не беше очаквал, че Лейла ще прояви загриженост за потребностите му. Тя се сети, че постъпката й е необичайна, и побърза да обясни:
— Ще ви донеса виното, преди да съм влязла във ведрото. След кратка пауза Ги отговори спокойно.
— Както желаете.
Лейла коленичи и с треперещи ръце измъкна отварата от мак иззад завесата. Отля няколко капки в стомната с вино, като се стараеше вътре да не попадат семенца. После разбърка сместа и внимателно я опита. Нямаше и помен от горчивина.
Тя се изправи и започна да хапе устните си, за да блестят червени и горещи. Когато заобиколи леглото, дъхът й спря. Трябваше да очаква, че ведрото ще е прекалено малко за мъж като Ги дьо Варен.
Той стоеше прав. Мократа коса беше нападала по лицето му, силното тяло беше цялото в сапунена пяна. Защо не беше увил около хълбоците си ленена кърпа? Нямаше ли поне капчица приличие? Нима искаше тя да го види гол?
— Виното — промърмори едва чуто тя и с треперещи ръце му подаде стомната. Когато той посегна да я вземе, пръстите им се докоснаха и тя неволно отстъпи крачка назад.
Макар че вече го беше виждала гол в затвора в Дамаск, а след това често се беше събличал пред нея в общите им стаи, сега беше съвсем различно. Блясъкът в очите му издаваше, че и той изпитва същото. Макар че намерението да го възбуди още повече беше част от плана й, тя не смееше да откъсне поглед от лицето му, за да не застраши собственото си самообладание.
— Благодаря ви, Лейла — отговори Ги и отпи голяма глътка. Когато свали стомната, я измери безсрамно от глава до пети, после закова горящ поглед в гърдите й, които се полюшваха под тънката риза. Когато очите му продължиха нагоре към пламтящите устни, Лейла нервно ги навлажни с връхчето на езика си и усети тежест в слабините. Коленете й омекнаха. Желанието в погледа на мъжа беше толкова силно, че й се искаше да побегне. Вместо това продължи да стои като закована. Едва дрезгавият звук на гласа му разруши магията:
— Водата ви ще изстине, милейди.
— Да, разбира се. Прав сте. Благодаря ви.
С пламтящи бузи Лейла се обърна и се скри зад завесата. Макар че беше пресметнала до последната подробност поведението на Ги, тя не очакваше такава реакция от страна на собствените си сетива и сега трябваше да се пребори с треперенето и възбудата си. Засега всичко вървеше по план. Мъжете лесно се оставяха да ги заблудят.
Лейла чу плискането на водата оттатък и побърза да завърши тайните си приготовления. Смеси червеното вино в другата стомна с остатъка от опиата и изхвърли маковите семена през прозореца. После остави калаената чаша на масата и свали ленената риза през главата си. Хладният въздух, които влизаше през отворения прозорец, втвърди връхчетата на гърдите й.