Доволна от себе си, тя се потопи във водата. Все още беше приятно топла. Докато миеше лицето и ръцете си и наблюдаваше блестящите капчици по гърдите си, тя си казваше колко е приятно все пак да се окъпеш истински след седмици лишения. Разбира се, много по-приятно щеше да бъде, когато се върнеше в Дамаск и се оставеше в ръцете на слугините. Тъй като нямаше кой да отстранява косъмчетата по тялото й, те бяха израсли и малкият черен триъгълник между краката й я отвращаваше. Дано събитията през тази съдбоносна нощ се окажеха щастливи за нея, за да може да се прибере вкъщи и да се потопи отново в обичайния си живот.
Лейла разплете дебелата плитка и за известно време забрави всичко наоколо. Тази баня беше твърде рядка благодат, за да мисли през цялото време за предстоящото бягство. Залови се с две ръце за ръба на ведрото и наведе глава назад, за да намокри косата си.
Едва сега си припомни ароматния сапун в кожената торба. Застана на колене и се опита да се протегне към торбата и да я отвори. След кратко ровене намери търсеното и се обърна, за да се потопи отново във водата. Изведнъж изплака от болка. Един дълъг черен кичур се беше заклещил между две дъски на ведрото.
— Какво стана? — обади се загрижено Дьо Варен.
— Нищо, нищо, благодаря. — Това беше лъжа, Лейла дърпаше и теглеше, но напразно. Мокрият, натежал от водата кичур не искаше да се измъкне. Как можа да бъде толкова несръчна! Тя се сви на кълбо във водата, но въпреки това гърдите й останаха открити. Нямаше как, трябваше да помоли Ги да й помогне.
На лицето й изгря странна усмивка. Може би пък тази неприятна случайност също щеше да се окаже от полза за плана й. Щом я видеше така, рицарят щеше да се възбуди още повече. Щеше да я освободи, а после да изпие цялата стомна вино още докато се къпеше. Ако го погълнеше наведнъж, маковият извлек щеше да подейства най-много след час.
По гърба й пролазиха студени тръпки. Не разбираше дали е от страх, или от вълнение. Мигът на раздялата наближаваше.
Тя пое дълбоко въздух и помоли едва чуто:
— Лорд Дьо Варен, ще дойдете ли да ми помогнете? Косата ми се закачи между дъските и не мога да се освободя.
Оттатък Ги остана като ударен от гръм. Изправи се и притисна грубата ленена кърпа до гърдите си с такава сила, че усети дивото биене на сърцето си. Слабините му пареха непоносимо. Беше толкова възбуден, че щеше да се пръсне. А сега трябваше да се справи и с още една опасност. Дано Бог да му е на помощ! Знаеше си, че от тази обща баня можеха да се очакват само неприятности. Никога не биваше да се съгласява с предложението й. Но може би не беше чул добре?
— Лорд Дьо Варен?
Мъжът изпусна шумно въздуха от дробовете си и изскочи от ведрото. Не, не се беше излъгал. Въпреки това се поколеба. Нима Лейла не разбираше какво му готви? Нима не проумяваше какво опустошително въздействие оказва върху него? Когато преди малко му донесе виното, едва не я издърпа при себе си във водата. Вместо в прозрачната риза можеше спокойно да се яви пред него съвсем гола. Тъмният триъгълник между стройните й бедра изпъкваше толкова ясно през тънката тъкан. Защо трябваше да го изкушава така, сега, когато бяха само на четири дни път от Лондон?
— Лорд дьо Варен?
— Триста дяволи! — изруга глухо Ги и уви ленената кърпа около бедрата си. Тя не можеше да скрие възбудата му, но тесните долни гащи бяха още по-неподходящи. Макар че напрягаше цялата си воля, това не променяше нищо. Трябваше да й помогне, но дали щеше да успее да се овладее?
Той изпразни стомната на един дъх и си каза, че в този момент би предпочел да е прикован към стената в затвора на Дамаск и да го подлагат на мъчения. Беше готов да пренесе нажежено желязо на няколко метра разстояние, или да извади камък от вряща вода, само и само да не заобиколи това проклето легло със спуснати завеси. Усещаше, че му предстои най-трудният изпит в живота му. Преглътна мъчително и закрачи с тежки стъпки към ведрото на Лейла.
Тя беше с гръб към него и той схвана положението с един поглед. За да я освободи, трябваше да мине от другата страна. Нямаше никаква друга възможност.
— Защо се забавихте толкова, милорд? — попита Лейла, стараейки се да обуздае треперенето на гласа си. — Вижте какво стана!
— Виждам — отговори пресипнало той. Макар че се чувстваше изложена на показ, Лейла дори не направи опит да закрие гърдите си при приближаването му. Горещият му поглед я опари. Той заобиколи ведрото и попита тихо: — Как го направихте?