— Исках да издърпам по-близо торбата и да извадя сапуна. — Лейла млъкна като опарена и затаи дъх. Възбудата му опъваше дебелата ленена кърпа, която беше увил около бедрата си. Тя сведе бързо глава, без да обръща внимание на болката, която я прониза при това рязко движение. Слава Богу, че не беше съвсем гол както преди. Но след като видя очите му, тя се проклинаше, че няма с какво да се покрие. Не биваше да го възбужда толкова. Вдигна ръце и ги сложи върху гърдите си, сви колене, за да скрие тялото си, макар че оскуба косата си и едва не изпищя.
— Ох! — простена неволно тя и продължи задъхано: — Умолявам ви, милорд, помогнете ми! Толкова боли!
При тези думи по лицето му пробяга мрачна усмивка. Иска и тя се поизмъчи малко, макар че нейната болка не беше нищо в сравнение с неговата.
Лейла във водата не беше толкова хубава, колкото си я представяше Ги, а много, много по-прекрасна. Струваше му се, че дяволът е зад гърба му и го подтиква да върви напред. Никога преди това не се беше озовавал пред такова огромно изкушение. Как да удържи рицарската си клетва, когато това беше свръх силите му? Стисна здраво зъби и коленичи, за да измъкне заклещилия се кичур.
Справи се бързо и облекчението му беше безкрайно. Изправи се, като през цялото време се опитваше отчаяно да не поглежда към изваяното тяло и твърдите гърди, по които блестяха водни капчици. Но не успя. Никога не беше виждал толкова красива жена, никога.
— Благодаря ви, лорд Дьо Варен — прошепна Лейла и очите й заблестяха като грамадни аметисти на светлината на газената лампа. — В стомната на масата има още вино. Пийнете още малко, докато свърша с къпането.
Лейла беше права. Имаше нужда от силно питие, за да прогони парещото желание в слабините, което заплашваше да го надвие. Наля си с треперещи ръце пълна чаша и я изпи на един дъх. Последва я втора, трета. Изведнъж му се зави свят, олюля се и трябваше да се залови за масата. Чашата му се търкулна на пода. Ушите му забучаха.
Какво, по дяволите, ставаше с него? Остави стомната и се наведе да вземе чашата. Никога не се беше напивал от две стомни вино. Трябваха му най-малко три, за да му се замае главата.
Остави чашата на масата и изведнъж забеляза нещо дребно, червеникавокафяво, което се беше полепило по ръбовете й. Заприлича му на изсушено цвете. Триста дяволи! Не можеше да повярва, че… Помириса внимателно и веднага усети едва доловимия сладникав аромат, който се носеше от металното съдче и потвърждаваше покълналото в душата му подозрение.
В този миг Лейла скочи от дървеното ведро зад гърба му, толкова бързо, че водата се разплиска на всички страни. Прозрението го озари като светкавица.
— По дяволите! — изрева дрезгаво мъжът. — Какво си ми дала, жено?
Масата се преобърна, стомната, чашите и вечерята се разсипаха по пода. Вместо да отговори, Лейла грабна ризата си и се втурна към вратата. Ги се хвърли след нея и едва не преобърна ведрото с водата. Беше му достатъчен един дълъг скок, за да настигне бегълката. Разтърси я с все сила и изсъска:
— Сложили сте нещо във виното ми! Признайте! Признайте! Никога не го беше виждала толкова гневен. Страхът стегна гърлото й. Коленете й омекнаха и тя едва не се строполи на земята. С изкривено от гняв лице и яростно святкащи сини очи Ги стоеше и я гледаше. Ей сега щеше да я убие с голи ръце.
— Отговорете ми! Искахте да ме упоите, нали?
Лейла се бореше да си поеме дъх и проклинаше небрежността си.
— Да — проговори най-после тя.
— Какво сложихте във виното?
— Мак. Семена на полски мак.
— Откъде ги взехте?
— От сергията пред гостилницата. Откраднах ги.
— Откраднахте ги, значи? — Заплашителният му поглед се плъзна по треперещото й голо тяло. Изведнъж той я придърпа грубо към себе си, улови мократа й коса и изви главата й назад. Горещ, натежал от аромата на виното, дъхът му опари смъртнобледото й лице. Гласът му се снижи до опасен шепот: — Наистина ли ме смятате за глупак, Лейла? Опитахте се да ме изиграете, нали? Много добре знаехте какво правите. Виното, прозрачната риза, косата, която се заклещи между дъските, красивото ви тяло, всичко беше игра. Само че залогът се оказа твърде голям. — Той зарови пръсти в косата й и Лейла изпищя от болка. — И още вино, докато вие се изтягахте във водата.
— Не! — изохка тя. — Не, косата ми наистина се заклещи!
Той обаче не я слушаше. Притисна я толкова силно до себе си, че едва не я задуши.
— И докъде щяхте да стигнете? Сигурно щяхте да ме милвате и галите с опитността си на харемска наложница, докато опиатът започне да действа? Тогава вече нямаше да имам сили да ви завлека в постелята, нали? Подправеното с маков сок вино щеше да запази скъпоценната ви невинност, а аз, глупакът, щях да легна и да заспя, така ли?