Лейла престана да се съпротивлява. Той беше разгадал играта й, беше разрушил хитрия й план. В слепоочията й пулсираше тъпа болка. Как можа да си помисли, че може да си играе с огъня? Защо го възбуди толкова? Не биваше да отива толкова далеч. По никакъв начин.
— Колко време имам още? — попита дрезгаво мъжът и прекъсна обърканите й мисли. — Колко време ще мине, докато опиумът ме свали в безсъзнание?
— Не мога да кажа точно — призна тихо тя. — Мисля, че няма да е много скоро. Сега вероятно усещате леко виене на свят…
— Значи имам достатъчно време? Много добре — прекъсна я заплашително той.
— Какво ще правите? — попита глухо тя, когато Ги изведнъж я вдигна на ръце и я потопи във ведрото. Водата беше приятно хладка. Той коленичи отстрана и посегна към сапуна, без обаче да пуска Лейла от ръката си. Тя се дръпна, но безуспешно.
— Ето какво възнамерявам — отговори дрезгаво той и се наведе над нея. — Ще доведа докрай играта, която започнахте вие. — Потопи ръка във водата и започна да мие гърдите й. Зърната им скоро щръкнаха и се втвърдиха под умелите му милувки. След малко слезе към корема. — Първо ще ви окъпя, за да сте съвсем чиста. И вие бяхте готова да сторите това за мен, нали? Така щях да се насладя на великолепното ви тяло и да погълна достатъчно вино, за да падна в безсъзнание.
— Не! — изпищя тя, защото ръката му се плъзна по бедрото й и в утробата й лумна пламък. Стисна колене, но напразно. Ги дьо Варен ги раздели без усилие. — Не бива да правите това! Помнете клетвата си! Дадохте рицарската си дума да ме пазите и защитавате!
— Никоя клетва не може да устои пред дяволска измама като вашата — отговори грубо мъжът. Отдаден изцяло на възбудата си, той бе прекрачил всички граници. Знаеше само едно: вече нямаше смисъл да се измъчва така.
Нямаше да се бори повече. Нямаше да мисли, нямаше да бъде разумен. И най-вече нямаше да понася безропотно болката от парещото разочарование, което беше изпитал от постъпката на Лейла. Щеше да доведе докрай тази проклета игра, която започна тя, преди да стане твърде късно и опиумът да го приспи. Още отсега волята му беше скована от някакво тъпо вцепенение, крайниците му натежаваха и изтръпваха. Слава Богу, все още имаше сили да се бори с действието на опиата.
Да вървят по дяволите и клетвите, и рицарската чест! Да върви по дяволите целият свят! Той желаеше Лейла, както не беше желал никоя друга жена преди нея, и щеше да я направи своя сега, тук. Само това имаше значение.
— Е, как ви харесва това, красавице? — пошепна гърлено Ги дьо Варен и целуна врата й, докато сапунисваше тялото й. Ароматният сапун се плъзна по ръцете й, после по стройните крака и спря по-дълго от вътрешната страна на бедрата. След малко той загреба вода с шепи, за да изплакне пяната. Скоро кожата й се зачерви под меките му и едновременно с това властни движения.
Лейла напразно се опитваше да се освободи от яката му хватка. Собственото й тяло я издаваше. Отдавна беше престанала да усеща изстиващата вода. Вместо това жадуваше за милувките му, които разпращаха горещи вълни по цялото й тяло. Цялата трепереше от напрежение. Между бедрата й нещо тръпнеше и пулсираше. Откъде беше дошло това диво желание? Така не биваше. Не можеше да допусне сладостното мъчение да продължи. Ги трябваше най-после да престане. А може би тя не искаше това?
— Пуснете ме — прошепна тя, останала без дъх, когато мъжът раздели краката й, помилва меката плът и потопи пръсти в тайната, овлажняла от желание долинка. — Недейте — простена тя. — Умолявам ви…
— Не говорете, Лейла — достигна до ушите й дрезгавият му глас. Той проникваше все по-дълбоко, пръстите му триеха внимателно чувствителните места. — Та вие просто пламтите, любима. Толкова сте гореща, значи също го искате, тук и сега.
Лейла се извиваше в ръцете му. Тази милувка беше толкова шокираща, толкова интимна.
— Не! — изпищя изведнъж тя и го отблъсна с все сила. — Вие сте варварин и аз ви мразя. Ако ми сторите това, цял живот ще ви презирам!
— Само така ви се иска — процеди дрезгаво мъжът. — Желанието ви обаче е по-силно от всичко друго. Кръвта пулсира във вените ви както отровата в моите. Аз също имам основания да ви мразя, жено, след всичко, което ми сторихте, и въпреки това ви желая. Не съм в състояние да ви намразя, не разбирате ли?
Ги я вдигна от водата и тя се стече на блещукащи капчици по тялото й. Когато я хвърли на леглото, дъхът й спря. Завесите висяха на парцали, толкова силно ги беше дръпнал мъжът в бързината си. Ленената кърпа беше паднала от хълбоците му, видът на могъщата му мъжественост я стресна до смърт. Той легна върху нея и зашепна гърлено в ухото й: