— Не забравяйте едно, Лейла — след тази нощ вие никога няма да се освободите от мен, кълна се в това. Някой ден… Някой ден аз ще ви…
Той замлъкна изведнъж. Тялото му се разтърси от силни тръпки. Юмрукът му се стовари с такава сила върху леглото, че дъските изскърцаха.
— По дяволите, не! Не сега!
Макар че едва съобразяваше, Лейла осъзна, че опиатът е започнал да действа. Обаче завладяващата целувка, с която устните му запечатаха нейните, доказа, че ще мине още време, преди Ги да падне в безсъзнание и макът да я спаси от най-страшното. Тя усети езика му върху своя и си каза, че сега трябва да го отблъсне. Вместо това се надигна жадно срещу него и потопи езика си дълбоко в устата му. Ги беше прав, тя го желаеше и беше готова да го приеме, дори ако това щеше да й струва всички сладости на далечния мюсюлмански рай. Когато се настани с цялата си тежест върху нея, тя окончателно престана да мисли.
Вече нямаше разлика между добро и зло, копнежът по миналото изчезна, страхът от бъдещето също. Остана само чувственото опиянение от целувката, от играта на езиците. Ръцете на Ги бяха навсякъде по тялото й, галеха я, милваха и притискаха с дива страст. Лейла се предаде без съпротива на желанието си, потъна в бездънната му пропаст, изгуби се цяла в новите, никога неизпитвани чувства и усещания.
Усети как зърната на гърдите й се втвърдяват още повече, когато Ги се впи в тях с устни и зъби. При тази интимна милувка тя почти загуби свяст, простена дрезгаво и зарови пръсти в мократа му, разбъркана коса. Господи, колко беше хубаво да усети върху себе си могъщото му тяло, играта на силните мускули под изненадващо меката кожа, топлината, която я сгряваше.
Обезумял от страст, мъжът раздели краката й с коляно и започна да милва интимните й части, докато не я подлуди.
Лейла се извиваше като змия под пръстите му, стенеше и му се молеше да я освободи. Възбудата й причиняваше непоносима болка. Дъхът й излизаше на тласъци от неравномерно повдигащите се гърди. Струваше й се, че няма да издържи още дълго. Така и не разбра кога мъжът отдръпна ръката си и проникна в утробата й и един-единствен мощен тласък.
Тих писък, нещо между поемане на дъх и скимтене, издаде, че мястото, което досега бе разтърсвано от сладостни тръпки, е било пронизано от остра болка.
— Няма нищо мила, не се страхувайте, скоро ще ви мине — пошепна дрезгаво Ги. — Мислете само за удоволствието. Болката няма да трае дълго, обещавам ви.
Лейла заби нокти в гърба му и се изви насреща му, за да го приеме още по-дълбоко в себе си. Опиянена от мощните му движения, тя обви крака около бедрата му и се нагоди към ритъма на тялото му. Надигаше се, за да го приеме, отдръпваше се, за да се съедини отново с него, и се носеше на вълните на удоволствието.
— Мислете само за насладата, скъпа, за горещата, дива наслада. Почувствайте я, почувствайте ме в себе си.
— Да, да — простена задавено жената и хълбоците й закръжиха в неистов ритъм. Цялото й тяло тръпнеше и се извиваше под напора на чувственото удоволствие.
— Вече сте моя, моя — проговори дрезгаво Ги, докато я водеше към върха на насладата. — И няма да позволя никой друг мъж да ви вземе, кълна се в това!
В мига на първия си оргазъм Лейла разбра, че той говори истината. Тя беше само негова. Тялото му се сгърчи, семенната течност се изля в утробата й, й я направи част от него. Смеейки се и плачейки едновременно, Лейла се притисна с все сила до гърдите му и повярва, че умира от щастие и удоволствие.
— О, Лейла, Лейла!
Останала без дъх, тя се отпусна на възглавницата и Ги падна изтощено върху нея. Изпълнена докрай от него, тя усети как крайниците му все още тръпнат от преживяния оргазъм.
Мина доста време, преди Лейла да разбере, че мъжът над нея е загубил съзнание. Омаята на преживяното изчезна светкавично. Жестоката действителност я зашемети като безмилостен удар с юмрук.
Разкъсвана от парещо чувство за вина и внезапен прилив на гняв, тя се опита да се изтръгне от прегръдката му. Напразно. Попаднал под властта на опиата, той я беше заключил в желязната си хватка. Тежкото му тяло лежеше върху нейното като скала. Беше й невъзможно да се освободи.
Чувствата, които я заливаха, бяха толкова противоречиви, че предизвикаха сълзи в очите й. Отчаяна до дън душа, тя захълца безпомощно. Никога не се беше чувствала толкова безсилна и объркана. Загуби невинността си и вече нищо нямаше да бъде както по-рано. Пропиля възможността за бягство, а сега трябваше да лежи и да чака въздействието на мака да отслабне.
С треперещи пръсти, мокри от сълзите й, Лейла докосна лицето на Ги дьо Варен и въздъхна. Дълбоко в сърцето си започваше да съзнава, че вече не иска да напусне този мъж, който я беше завладял цялата.