Той обичаше Лейла. Знаеше го още от онзи следобед, когато плаваха по Рона. И всяка миля път, който изминаваха, само затвърждаваше решението му да я направи своя жена. Бореше се със себе си, внушаваше си, че Лейла го мрази, а Роджър никога няма да даде съгласието си за този брак. Е, поне това препятствие беше отстранено. Щом пристигнеха в Лондон, щеше да помоли Роджър Жерве за ръката на сестра му и да посочи като доказателство окървавения чаршаф. Така Роджър нямаше да посмее да му откаже, колкото и да го мразеше.
Сега трябваше да зададе на Лейла въпроса, който го мъчеше най-много. Дали можеше да се надява, че тя не го мрази чак толкова след всичко, което се беше случило?
— Когато загубих съзнание, вие не избягахте от мен, както възнамерявахте. Защо, Лейла?
Гневният поглед отстрани, с който бе удостоен, изпревари нерадостния отговор:
— Вие паднахте върху мен, лорд Дьо Варен, и едва не ме задушихте. За бягство не можеше дори да се мисли. Ако не беше така, сега нямаше да бъда тук, а отдавна щях да препускам по пътя за Дамаск, можете да бъдете уверен в това.
Странно. Горчивите й думи не го обезкуражиха, нито угасиха покълналата в сърцето му надежда. Усещаше колко болка и гняв се крият зад тях и това само затвърди решението му. Щеше да я направи своя законна жена и да вложи всичките си сили, за да я накара да го обикне.
Един ден, колкото и далечен да беше той, тя щеше да се влюби в него и да го обича, както я обичаше той. Сега само го желаеше и физическото им съединение беше доказало това повече от ясно. Тя беше реагирала на милувките му с истинска страст и бе изживяла първия оргазъм в живота си. По-късно физическото желание щеше да се превърне в копнеж за близост и накрая в истинска любов. Тази нощ бяха сложили началото.
— Повярвайте, милейди — проговори спокойно и решително той, — ако тази нощ бяхте избягали, нямаше да имам нито минута покой, преди да ви намеря и да ви върна.
Потискащо мълчание надвисна в стаята, въздухът трепереше от напрежение. Скоро чукането на вратата се поднови, още по-силно и настойчиво.
— О, господарю, защо ни оставихте отвън толкова дълго? Не разбирате ли, че горим от нетърпение, да се запознаем с красивата ви съпруга?
— Никога не сте се отличавали с особено търпение, Лангтън — провикна се развеселено Ги дьо Варен, извади от торбата си чисти панталони и побърза да се облече. Видът на предателските кървави петна го наведе на мисълта, че е по-добре рицарите да ги видят и в случай, че онзи негодник Роджър откаже да даде съгласието си за брака, да потвърдят пред краля, че лейди Лейла Жерве вече му е принадлежала. Обърна се и отмерено закрачи към вратата.
— Чаршафите, милорд! — извика след него Лейла и скочи с пламтящи бузи, но Ги се направи, че не я е чул, и вдигна резето на вратата. Лейла застина неподвижна и отправи ужасен поглед към двамата мъже, които влязоха в стаята в пълно бойно снаряжение. Макар че не бяха толкова грамадни и широкоплещести като господаря си, излъчването им беше заплашително. Тя се отпусна безсилно на дървената пейка под прозореца и стисна до болка ръце. Ги дори не си беше дал труд да се облече. Дали пък не възнамеряваше да се похвали пред васалите си с нейния позор?
— Каква приятна изненада! — изрева гръмогласно Хенри Лангтън, разтърси рижата си грива и избухна във весел смях.
— Бъдете добре дошли, Хенри, и вие също, Робърт — отговори зарадвано Ги дьо Варен и прегърна верните си васали. Лангтън веднага се обърна към Лейла, без да чака да й бъде представен.
— Винаги на вашите услуги, лейди Дьо Варен. — Зелените му очи засвяткаха въодушевено при вида на красивата жена.
Лейла установи с безкрайно облекчение, че нито русият, нито тъмнокосият рицар са толкова страшни, колкото й се бяха сторили на пръв поглед. Усмивката й беше открита и сърдечна. Тя сведе леко глава, но веднага се уви по-плътно в наметката си, когато Ги пристъпи към нея и я погледна с искрящи от желание очи.
— Представям ви сър Хенри Лангтън и сър Робърт Бърнъл, благородна госпожо. Господа, това е лейди Лейла Жерве, която ми бе поверена, за да я отведа при брат й в Англия.
— Сестрата на Роджър Жерве? — попита невярващо Хенри Лангтън и смутено отмести очи от Лейла към господаря си.
— Така е. С лейди Лейла се запознахме в Светите земи. Веднага трябва да ви кажа, че не сме женени. Излъгах гостилничаря, за да не създавам допълнителни неприятности на дамата. Често ми се случваше да постъпвам така по време на дългото и доста трудно пътуване.
— Разбира се. — Все още, без да разбира нищо, Хенри Лангтън се поклони дълбоко. — Няма значение дали сте Дьо Варен или Жерве, благородна госпожо, аз съм винаги готов да ви служа.