— Аз също, милейди — побърза да се присъедини към приятеля си Робърт Бърнъл и я изгледа с неприкрито възхищение.
Очевидно Ги дьо Варен не одобри начина, по който васалите му поглъщаха Лейла с погледи, защото пристъпи зад нея, сложи ръце на раменете й и меко помилва дебелата черна плитка.
— Знам, че имаме да обсъдим много неща, господа — заговори твърдо той, — но сега ще ви помоля да ни оставите сами, за да се подготвим за път. Докато препускаме към Париж, ще имаме достатъчно време за разговор.
Близостта му притесни Лейла и гневът й пламна с нова сила. Много й се искаше да го удари. Смутените лица на двамата мъже издаваха, че собственическото му поведение не е убягнало от вниманието им.
— Да, разбира се, милорд — отговори с приглушен глас Хенри Лангтън и отново се поклони. — Лейди Лейла, за нас ще бъде голяма чест да пътуваме във вашата компания.
Онемяла от гняв, неспособна да се помръдне, Лейла видя как Ги й обърна гръб, отиде до вратата и застина неподвижно. Погледът му беше прикован към леглото, раменете му бяха гордо изправени. Устните му бяха здраво стиснати. Сър Робърт Бърнъл пръв забеляза окървавените чаршафи и погледна господаря си с нямо учудване. Сега му направиха впечатление и изпокъсаните завеси, разпилените по пода съдове и остатъци от храна, локвичките червено вино, пълните ведра за къпане.
Лейла сведе очи към пода и си пожела земята да се разтвори и да я погълне. Беше опозорена завинаги.
— Погрижете се за закуска — заповяда строго Ги дьо Варен. — Намерете три добри коня и ни чакайте пред гостилницата.
Сър Хенри кимна мрачно, издърпа другаря си навън и шумно затвори вратата. Лейла не можа да сдържи повече гнева си. Обърна се като ужилена и изкрещя в лицето на рицаря:
— Ще бъдете ли така добър да ми обясните защо трябваше да ме унижите по този отвратителен начин! Не мога да проумея… — Тя замлъкна изведнъж и дъхът й секна. Ги вдигна бавно ръка и нежно я помилва по бузата, като през цялото време я гледаше безмълвно в очите. Неспособна да го отблъсне, тя забрави всичко около себе си. Остана само необяснимата власт, която той имаше над нея. По тялото й се разля гореща вълна.
— Не сега, Лейла, сега не е подходящо време за този разговор. — Когато мъжът отстъпи крачка назад, Лейла беше толкова объркана, развълнувана и разгневена, че езикът отказваше да й служи. Преди да я докосне, всичко беше просто и ясно, но сега… Ги й обърна гръб и започна да се облича.
Тя се извърна към прозореца, облегна се на рамката и се загледа мрачно през стъклото. Не биваше да позволява на чувствата да вземат връх. Трябваше да остане студена и равнодушна. Този варварин и насилник не означаваше нищо за нея. Трябваше винаги да помни какво й беше сторил. Въпреки това не пропускаше и най-тихите му движения зад гърба си и улавяше дори най-леките шумове, макар че продължаваше да се взира упорито през прозореца.
Когато чу резкия шум от късащ се плат, Лейла не издържа и се обърна. Ги беше разкъсал чаршафа на три парчета и тъкмо прибираше окървавената ивица в кожената си торба.
— Какво правите? — пошепна смаяно Лейла.
Мъжът се престори, че не я е чул, вдигна глава към нея и попита спокойно:
— Вашият багаж готов ли е?
— Разбира се. Нямах време дори да го извадя, само това проклето парче сапун. — Бузите й пламнаха.
Мъжът се усмихна и се приведе да вземе торбата.
— Тогава да тръгваме, милейди. Рицарите ми вече чакат.
— Не! — изкрещя разярено Лейла. Беше толкова потресена от видяното, че не можеше да разсъждава разумно. — Няма да направя нито крачка, преди да сте ми обяснили защо взехте със себе си онова отвратително парче чаршаф. Може би благородниците във вашата варварска страна имат обичай да пазят кървав спомен за всяка нещастна девойка, която са изнасилили? Или ще използвате чаршафа за някоя още по-позорна цел, която може да измисли само черно сърце като вашето?
— Вече ви обясних, че когато му дойде времето, ще узнаете всичко, скъпа — отговори меко той, макар че усмивката беше изчезнала от лицето му. — Сега ще ви кажа само едно: раменете ми са достатъчно широки за двете торби и за вас. Решавайте, но бързо. Или ще тръгнете с мен надолу по стълбата, или ще ви изнеса като торба с дрехи.
Стресната, Лейла прехапа устни. Това не беше празна заплаха. Ги дьо Варен нямаше да се поколебае да приведе в действие думите си. Без да каже дума, тя се уви в дебелата наметка и излезе от стаята.
— Милорд, позволете ми да бъда откровен. — Хенри Лангтън изтри солената вода от зачервеното си лице и прокле вълната, която прехвърли носа на корабчето, което ги пренасяше през канала.