Несдържаният му тон раздразни Лейла. Нима Ги я смяташе за доверчива глупачка? Все пак тя беше учила при най-големите умове на арабското кралство и те й бяха втълпили, че никога не бива да се опира на едно отделно мнение.
— Знам само онова, което ми казахте вие, милорд — възрази иронично тя. — Познавам вашето изложение на нещата. Няма ли да бъде по-справедливо, ако извадя окончателните си заключения, след като съм изслушала и другата страна?
— Тогава ще бъде твърде късно, милейди — отговори тихо мъжът. — Не забравяйте, че аз познавам Роджър от години. Вие обаче никога не сте го виждали.
Лейла се направи, че не чува последните му думи.
— Какво искате да кажете? Защо ще бъде твърде късно?
Ги разтърси глава и лицето му помрачня още повече. Така ставаше винаги при споменаването на Роджър Жерве. Омразата му към този мъж беше неизлечима.
— Още щом ви види, ще разбере какви неподозирани възможности се разкриват пред него и тогава никой няма да е в състояние да го спре.
— Не говорете така загадъчно!
— Ей сега ще ви обясня — продължи мрачно той. — Брат ви трябваше да плати скъпо и прескъпо, за да си възвърне земите и мястото в обществото след потушаването на въстанието. Толкова скъпо, че днес е почти бедняк.
— Съжалявам за това, но какво общо имам аз? — попита равнодушно Лейла.
— Твърде много, милейди, защото на пазара за женитби за вас ще дадат много висока цена, макар и не от първородните между аристокрацията. Наследниците на старите имена се женят най-често за богати жени. Има обаче и много мъже, които се стремят да подобрят общественото си положение, като си вземат съпруга от благородническо семейство. — Без да откъсва очи от побледнялото лице на Лейла, Ги добави още по-тихо: — Ще има и такива, които ще бъдат готови да пожертват цяло състояние, за да притежават красавица като вас, без да се обвързват с брачни клетви.
Лейла преглътна. В тялото й лумна буен пламък. Нима беше престанала да бъде господарка на чувствата си? Гневът й избухна като вулкан.
— Ако всичко това е истина, милорд, защо тогава ме доведохте във вашата страна? Нима още щом ме видяхте, не предположихте, че Роджър ще ме продаде на онзи, който има най-много пари? Това не означава ли, че и вие сте същият като него?
Ги зарови пръсти в гъстата си коса и въздъхна.
— Не мога да ви отговоря, Лейла. Може би съм вярвал, че дори това ще бъде по-добро от живота, който щяхте да водите в Дамаск.
— Вие сте си присвоили правото да съдите за живота ми, само защото съм израснала като християнка в един свят, който не разбирате и не можете да оцените. Сигурно трябва да ви благодаря, милорд, че сте проявили такава загриженост за бъдещето ми. Вече разбирам, че тук ме очаква живот, достоен за завиждане.
Ги усети пронизваща болка в сърцето. Мъката и горчивината й бяха и негови. Но това само засили решимостта му да се пребори за ръката й. Нека си говори, каквото си иска, той беше убеден, че като я е извел от Дамаск, е сторил единствено правилното. Към това се прибавяха и личните му подбуди. Нямаше да намери покой, докато Лейла не станеше негова съпруга.
— Разберете, Лейла, само от вас зависи да избегнете страданието, с което ви заплашва Роджър Жерве. Не можем да се оженим без вашето съгласие, законът го забранява. Ако дадете съгласието си, ще потърся Роджър и ще му покажа чаршафа от онази гостилница.
Лейла го погледна с такъв ужас, че Ги побърза да обясни:
— Така трябва, повярвайте. Пропастта между двама ни е толкова дълбока, че той никога няма да ви предаде доброволно в ръцете ми. Затова трябва да знае какво е станало във Франция. Така няма да има избор, освен да приеме предложението ми. Освен това има и друго. Може би носите под сърцето си дете, нашето дете.
Дете? Лейла изобщо не беше мислила за това. Почувства се объркана, разкъсвана между бурно нахлулите в тялото й чувства и повика на разума. Тя дори не забеляза, че дъждът пръска в лицето й и мокри роклята й. Ала не й убегна, че Ги пристъпи зад нея и меко сложи ръце на раменете й. Устните му нежно докоснаха тила й.
— Не! — изпищя тя и се отдръпна. Тъй като нямаше къде да избяга, опря гръб на стената, пленница на чувствата си, отчаяна. Затова се вкопчи в тази последна надежда за спасение, която хранеше след онази съдбоносна нощ във Франция.
— Вече ви казах, че няма да стана ваша съпруга, лорд Дьо Варен. Искам да се върна в Дамаск и разчитам, че брат ми ще ми помогне да го сторя. Не мога да повярвам, че ми желае злото, на мен, неговата сестра. Дори ако поиска да ме омъжи против волята ми, не би могъл да ме изправи пред олтара без мое съгласие. Нали и вие го казахте току-що?