— О, Лейла, не мислете, че е толкова просто. Един безсъвестен негодник разполага с много начини да се сдобие с устното ви съгласие и да го използва за собствените си цели.
Изведнъж Лейла бе обзета от тревога. Какво беше намислил Ги дьо Варен? Трябваше да му избяга, но не можеше.
— Вие бихте ли направили такова нещо? — попита предизвикателно тя.
— Аз не — отговори спокойно той, макар че лицето му потъмня като буреносен облак. — Никога не бих ви принудил насила да станете моя жена.
— Тогава не говорете повече, моля ви. Нали ви казах, че няма да се омъжа за вас! — Лейла изплака тихо, облегна се на стената и скри лице в ръцете си.
Гой помълча малко, после разтвори ръце и нежно я привлече в прегръдките си. Твърде слаба, за да окаже съпротива, Лейла затвори очи. Мъжът помилва буйната черна коса и нежно повдигна главата й.
— Погледнете ме, Лейла.
Лейла се изправи и остана поразена от пламенността, с която той се приведе към нея и я целуна. Устните му бяха горещи, нежни и настойчиви. Когато най-после я пусна, беше останала без дъх. Виеше й се свят, устата й гореше, в тялото й пламтеше желание.
— Това е отговорът ми, любов моя. Вървете при брат си и опитайте късмета си. Ако ви позволи да заминете обратно за Дамаск, така да бъде. Върнете се в Сирия и Бог да ви пази. Ако обаче ви застави да се омъжите за нелюбим човек, за да оправи положението си, знайте едно. Аз ще бъда близо до вас, за да ме повикате, когато имате нужда от помощ. И може би тогава ще погледнете на предложението ми с други очи.
Но предложението ви изобщо не е неприемливо за мен, едва не му изкрещя Лейла, когато Ги я пусна и бързо излезе от стаята. Вратата се затвори безшумно зад гърба му. Всяка жена щеше да се смята за щастлива, че е обичана така вярно и предано, и то от такъв мъж. Сърцето й престана да бие. Загледа се през прозореца, без да вижда нищо. Не, това не можеше да стане.
Бъдещето й беше отвъд Средиземно море, в една далечна страна с огромни дървета, шепнещи поточета, пресни плодове и пъстри птици. Там я чакаше голямата задача на живота й, чакаше я и един мъж с тъмни, страстни очи, който сега произнасяше с копнеж името й…
Без да забелязва какво прави, Лейла изтри дъжда от бузите си. Странно, каза си тя, без при това да изпита някакво вълнение. Опита се да извика в паметта си образа на Джамал Ал-Азис, но не можа да си припомни как изглежда лицето му. Един огромен мъж с черна коса и сияещи сини очи застана пред нея и закри целия останал свят.
— Нещо за пиене — заповяда мрачно Ги дьо Варен и огледа ядосано пренаселената кръчма, преди да седне редом с двамата си млади васали. След като беше излязъл с Лейла, настроението в кръчмата се беше повишило и грубите викове и ревове, които се носеха отвсякъде, подхождаха на настроението му.
— Благородната дама сигурно си е легнала? — осведоми се небрежно Хенри Лангтън и махна на една червендалеста слугиня.
Дьо Варен изгледа недоволно верния си приятел.
— Да. Тази вечер ще спя при вас.
— О!
— Какво означава това „о“? — Гръмкия му глас отекна в ниския таван. — Ако намеквате, че сте се оказали прав, радвайте се. Но само засега.
— Точно така, милорд, само засега. Още утре положението може да се промени. Нещата от живота се променят много бързо.
Слугинята постави на масата три стомни с пенлива бира. Сър Хенри изгледа господаря си с потръпваща уста и се постара да скрие усмивката си.
— Да се чукнем!
— Добре — промърмори в отговор Ги дьо Варен. — Позволявам ви да вдигнете тост за всичко друго, само не и за рицарската чест и дума. Винаги съм бил привърженик на правата в нашата „Магна Харта“, но законът, с който бе сложен край на брака по принуда, трябва да бъде премахнат. Дявол го взел, съжалявам, че съм се родил твърде късно.
— Глупости, благородни господарю — възрази развеселено Хенри Лангтън. — Така никога нямаше да се запознаете с красивата лейди Лейла. Пия за всички прекрасни дами, които не се поддават на принуда. Пия и за това, че колкото и да са упорити, любовта винаги ги кара да се предадат!
Ги дьо Варен изпразни каната на един дъх и изтри устата си с опакото на ръката. Настроението му се повиши. За кой ли път остроумието на Хенри Лангтън постигна целта си. През всичките тези години, откакто червенокосият великан с весели зелени очи се бе появил в дома на лорд Дьо Варен, той не се отказа от навика си да говори много и високо, но умееше и да мълчи, когато беше нужно, и да спасява положението с весела шега, когато лордът беше нападан от мрачните си настроения.
Лейла. Скоро тя щеше да се озове в истинско гнездо на стършели, където царяха неискреност, коварство и безсъвестност. И тогава той, Ги дьо Варен, щеше да се намеси и да я измъкне от него. Наистина му предстоеше тежка задача. Роджър беше хитър и подъл и в никакъв случай не биваше да го подценява като противник. Освен това двамата бяха смъртни врагове. Той познаваше коварните му игрички и престъпните му дела и знаеше как да се справи с него.