Роджър Жерве по-скоро щеше да затвори сестра си за вечни времена зад стените на някой манастир, отколкото да й разреши да се върне в Сирия. Но надали щеше да се стигне дотам. Ако я облечеше завинаги в сивото монашеско расо, Роджър нямаше да спечели нищо. По-скоро щеше собственоръчно да я пъхне в леглото на някой богат стар развратник, покрита само с великолепната черна коса. При тази отвратителна мисъл Ги изскърца със зъби.
Можеше само да се надява, че няма да се стигне дотам. Щом проумееше, че й е казал истината за Роджър Жерве, Лейла щеше да го повика на помощ. Към кого другиго би могла да се обърне в тази страна, която беше нейна родина, но й беше по-чужда от всяка друга? И когато настъпеше моментът, Ги дьо Варен щеше да бъде до нея и да й помогне.
Тринадесета глава
— Толкова се радвам да ви видя отново жив и здрав, Дьо Варен, и то тук, в Англия. Кълна се в Сейнт Джордж и в Светия кръст!
— Аз също, сир — отговори кратко Ги дьо Варен.
Той стоеше в един ъгъл, защото цяла тълпа забързани шивачи се суетеше около едрия, снажен Едуард Плантадженет.
Принцът стоеше насред спалнята си с разперени ръце и се чувстваше не на мястото си. Четирима от най-добрите лондонски майстори довършваха червената копринена туника и дългата пурпурна мантия, които щеше да носи при утрешната коронация. Едуард обичаше разкоша и величието и затова стоеше търпеливо, докато шивачите приготвят облеклото му. Но чакането беше прекалено дълго за всеки мъж, бил той и бъдещият крал на Англия.
— И цялата тази невероятна история — продължи принцът, стараейки се да не забелязва суетнята на шивачите, да не чува усърдния им шепот. — Много ми е мъчно за добрия Реджиналд и останалите. Дължа ви голяма благодарност, че взехте участие в онова злощастно пратеничество, и много съжалявам, че то отне няколко човешки живота.
— Нали посланието ви стигна до монголския хан, сир, въпреки мъртвите. Добрите връзки с великия хан са от голямо значение за нас, особено ако тръгнем в нов кръстоносен поход към Светите земи.
— Това е вярно. И все пак, само Бог знае кога ще се случи това. В Англия ме чакат много по-неотложни дела. — Той помълча малко и изгледа изпитателно шивачите. — Скоро ли ще свършите, господа?
Мъжете потвърдиха с безброй дълбоки поклони, увериха го, че им остава още съвсем малко, и Едуард се обърна с въздишка към верния си рицар: — Налейте ми чаша вино, приятелю. Гърлото ми пресъхна.
Ги избухна в смях и изпълни желанието му.
— Мислете за утре, сир. Утре е голям ден за цяла Англия. Началото на ново регентство, на нова епоха. Гордея се, че съм до вас и ви служа.
— А аз имам нужда от хора като вас, Ги. Хора, на които мога да се доверя. Толкова съм щастлив, че управителят на Дамаск с цялата му орда мамелюци и с непристъпната им крепост не е успял да ви удържи. Вие сте истински герой, приятелю. Никой до днес не е успял да се изплъзне от лапите на Мавдуд.
Дьо Варен се приведе напред и опря лакти на масата.
— Никога няма да забравя как се почувствах, когато ми казаха, че пратеникът с искането за откуп е бил убит.
— Точно това не ми дава мира — прекъсна го принц Едуард и смръщи чело. — Не вярвам, че обикновени улични разбойници биха се осмелили да нападнат един пратеник на управителя. Местните християни също не биха извършили такова позорно дело. Подушвам предателство, Ги. Може би нападателят е бил заинтересован писмото с иска за откуп да не попадне в моите ръце. Всеки човек има врагове, все едно познава ли ги или не. Има достатъчно кръстоносци, които си бяха създали лоша слава в Дамаск с набезите си. Възможно е да е някой от тях.
— Може би — отговори мрачно Ги. — Но няма как да го докажем.
— Не сте прав. Оглеждайте се внимателно през следващите дни. Много може да се научи от един поглед, от една дума, казана в подходящо време, от таен шепот.
Междувременно шивачите бяха свършили работата си и хофмайсторът почтително уведоми принца за края на пробата.
— Време беше — усмихна се Едуард Плантадженет.
После похвали изкуството на майсторите и ги освободи с благосклонно кимване.
Докато принцът се преобличаше, Ги дьо Варен продължи да размишлява и изпразни чашата си с вино. И той подушваше предателство. Беше се опитал да прогони тази мисъл, но тя не го оставяше. Познаваше играта на случайността и знаеше на какво е способна тя. Вдигна глава, когато отвън долетяха звънък смях и шум от весели женски гласове. Стисна здраво сребърната чаша и сведе глава.