Лейла. Така копнееше да я види. Толкова му липсваше. Мислите му непрестанно бяха заети с нея, дори тук, в компанията на кронпринца. Едуард Плантадженет беше повикал приятеля си веднага след като се чу, че Дьо Варен е пристигнал в Уестминстър. Струваше му се, че е минала цяла вечност, откакто не е виждал Лейла. Никога преди това не си беше представял какво сладко мъчение е да обичаш. И въпреки трудностите нямаше да замени тази любов за нищо на света, дори за всички богатства на арабските султани.
Какво ли правеше сега Лейла? Къде я бяха настанили? Дали се разхождаше из палата или си почиваше в палатката на Роджър Жерве след дългото и опасно пътуване? Тъй като нямаше достатъчно място, много гости бяха разпънали разкошните си палатки в парка на Уестминстър. Дали мислеше за него? И как се чувстваше под грижите на негодния си брат?
— Елате и седнете при мен, Ги — покани го принц Едуард, облечен в късо палто от бяло кадифе, извезано със златни лилии. Слугите побързаха да преместят два високи стола до камината. — Трябва да ми разкажете повече за възхитителната лейди Лейла Жерве.
Ги дьо Варен се усмихна почти смутено, когато седна срещу принца и протегна дългите си крака към огъня. Жарта тлееше, от време на време се чуваше тихо изпращяване.
— Четете мислите ми, сър. Тъкмо се питах какво ли прави младата лейди.
— Това е много сериозен признак. — Едуард Плантадженет вдигна високо тъмните си вежди и измери приятеля си със странна усмивка. — Струва ми се, че не мога да си спомня дори една дама, която е била удостоена с подобна чест от ваша страна, Ги. След смъртта на първата ви жена дамите от двора се надпреварваха да ви ухажват. Доста сърца разбихте, да не говорим за безбройните красиви селянки, които са изгубили добродетелта си в постелята ви.
— Вие ме изкарвате по-черен от дявола, сир!
— Напротив Ги, вие сте един разкаял се грешник. Мисля, че съм преценил правилно нещата и вашият обичан Филип ще благодари от все сърце на Бога, че безбожният му брат най-после е сложил край на разпътния си живот.
Ги дьо Варен разклати виното в чашата си и се загледа замислено в догарящия огън.
— Надявам се да се окажете прав. Друг въпрос е обаче колко време ще мине, докато наистина се стигне дотам.
— Така е, след като сте си избрали за съпруга именно Лейла Жерве. Как си играе с нас съдбата… — Едуард Плантадженет помълча малко, после попита: — Какво стана, когато я предадохте на брат й?
— Нищо неочаквано. Намерих го лесно. Когато се появихме, тъкмо се упражняваше с хората си в бой с копия.
— Сигурно се готви за големия турнир. Вероятно вече брои на ум конете и снаряженията, които ще завоюва, след като хвърли безброй противници от седлата.
— Роджър никога не ме е побеждавал — отговори мрачно Ги дьо Варен.
— Нито пък вие. Винаги сте се разделяли без победител, като равностойни противници. Никога не съм виждал такова нещо.
Старият Ранулф ви е обучил отлично, трябва да му се признае.
Принц Едуард се намести удобно на стола си и махна на слугата да напълни чашите.
— Това е друга история. Прощавайте, Ги, прекъснах ви. Продължавайте да разказвате!
Щом слугата се отдалечи с дълбок поклон, Ги заговори отново:
— Разбира се, отначало Роджър ме изгледа, сякаш беше видял призрак. Ала бързо се овладя и дори не изкриви лице, когато му представих лейди Лейла като негова сестра. Веднага се прояви като истински рицар, обсипа я със загрижени въпроси, благодари ми, заповяда да й доведат кон и я отведе. Заяви й, че веднага ще я повери на грижите на лейди Мод и ще й даде възможност да си отпочине от дългия път.
Ги не спомена, че на сбогуване Лейла не го беше удостоила дори с поглед. Споменът беше твърде болезнен. Тя сигурно се радваше, че най-после се е отървала от него. О, Лейла…
— Хм. Ако желаете, ще задържим лейди Лейла в Лондон като придворна дама на съпругата ми — предложи с усмивка принцът. — Така ще имате възможност да я виждате често, освен това ще бъде на сигурно място. Ако посмеете да се появите в Жерве Касъл, Роджър със сигурност ще ви покаже вратата.
— Много ви благодаря за добротата, сир, но това само ще забави изясняването на нещата. Докато е в двора, той ще играе ролята на любещия брат и Лейла няма да има възможност да види в него безсърдечния и студенокръвен егоист, които мисли само как да си напълни джобовете и изобщо не е загрижен за нея.
— Добре. Ако мога да ви помогна с нещо, трябва само да ми кажете. Уважавам желанието на покойния ми баща да живее в мир с всички свои врагове, но това още не означава, че ще търпя около себе си предатели. До края на живота си няма да забравя дните, които прекарах в затвора на Кенилуърт.