Двамата се умълчаха, лицата им се затвориха. Ала когато вратата се отвори шумно и в стаята нахлу красива млада жена, скочиха от столовете си и прогониха мрачните мисли. Жената се обърна към Ги дьо Варен със сияеща усмивка:
— Много се радвам да ви видя в Уестминстър, благородни лорд Дьо Варен. Придворните ми госпожици направо са обезумели от радост, че най-красивият и най-смел рицар на Англия се е завърнал жив и здрав от Светите земи. Да знаете, че сега сте най-желаният мъж в цялото кралство!
Без да се смущава от присъствието на приятеля си, Едуард прегърна жена си и впи устни в нейните.
— Беше, мила, беше. Вашите дами ще си изплачат очите, защото този смел воин се е върнал от Сирия влюбен до уши.
— Ваша светлост. — Ги дьо Варен се поклони почтително.
Всеки в Англия знаеше, че бракът между престолонаследника и лейди Елеонор е бил сключен от любов.
Лейди Елеонор избухна в смях.
— Така ли е наистина? Значи няма да имам възможност да уредя брака ви? И коя е щастливката?
— Лейди Лейла Жерве.
— Жерве? — Елеонор Плантадженет погледна изумено съпруга си, после се обърна отново към Ги дьо Варен. — Нима е роднина…
— Точно така — потвърди принцът и се изсмя безрадостно. — Намерил я е в Дамаск, представяш ли си?
Тържественият сигнал на тромпетите възвести влизането на гостите за тържествената вечеря. Принц Едуард подаде ръка на красивата си съпруга.
— Да вървим, любов моя. Умирам от глад, а и гостите не бива да ни чакат. Ела да ги поздравим.
— Но аз трябва да узная повече за тази тайнствена красавица — възпротиви се с усмивка лейди Елеонор.
— Разбира се, че ще узнаете — увери я тържествено принцът.
— Приятелят ми Ги дьо Варен ще седне от дясната ви страна и ще ви разкаже всичко. Трябва веднага да ни покажете лейди Лейла Жерве, когато се появи в залата, чувате ли, Ги!
Рицарят се поклони и закрачи с дълги крачки след кралската двойка. Мисълта, че ще види Лейла на вечерята, го окриляше. Това беше началото на безкрайни тържества по случай предстоящата коронация.
— Оказвате ми висока чест, сир — отговори учтиво той, но мислите му бяха заети с появата на Лейла. Беше сигурен, че ще прочете по очите й как се чувства в новата обстановка. Дано само негодникът Роджър скоро покажеше истинското си лице!
— Най-горещото ми желание е да се забавлявате колкото се може по-добре, мила сестро. Коронацията на краля е събитие, единствено по рода си. Ще поговорим отново за молбата ви, щом се приберем у дома, обещавам ви. Сега обаче е време да вървим. Не бива да закъсняваме за празничната вечеря.
Когато видя за първи път брат си, Лейла остана безкрайно изненадана. Двамата никак не си приличаха. Роджър беше едър, представителен мъж с тъмнокестенява коса, пронизващи сини очи и мрачно лице. Красив мъж, но толкова затворен. Вероятно приличаше на баща им, макар че лейди Ив не й бе разказала почти нищо за него. Последните му думи я разтревожиха.
— Не разбирам защо трябва да ви придружа чак до Уелс. Това е само загуба на скъпоценно време. Знаете, че желая да се върна колкото се може по-скоро в Дамаск. Скоро времето ще се смени и това допълнително ще затрудни пътуването. Пристигането ми в Англия се дължи единствено на заблудата на мама.
Лейди Мод побърза да се намеси в разговора и улови ръката на Лейла.
— Не мислите ли, че би било хубаво да посетите дома на предците си, преди да ни напуснете отново? А до зимата има още много време. След като сте предприели това дълго, изморително пътуване, най-добре е да опознаете Англия, преди да си заминете обратно.
Лейла измери с поглед снаха си, красива руса жена, и се запита харесва ли я или не. Мод проявяваше трогателна загриженост и въпреки това Лейла се чувстваше неудобно в нейно присъствие. Не можеше да каже какво я кара да бъде постоянно нащрек. Може би недоверието й нямаше никакви основания. Може би…
— Мод е права — отсече рязко Роджър Жерве, но побърза да се усмихне. — В края на краищата човек не всеки ден открива, че има сестра, за която не е знаел нищо. Много приличате на мама, Лейла. Когато родителите ни заминаха за Светите земи, бях деветгодишен и ги помня добре. Много ми липсваха. А сега, след толкова години, узнавам, че мама е още жива и живее щастливо в онази далечна страна. И, което е още по-приятно, че имам такава красива сестра. — Той се покашля. — Моля ви, Лейла, позволете ни да се насладим на присъствието ви, макар и само за кратко време.