Лейла въздъхна тихо и отмести поглед от брат си към съпругата му. Започваше да вярва, че Ги дьо Варен нарочно не й е казал истината за Роджър. Той съвсем нямаше вид на предател и негодник, какъвто го беше описал рицарят.
От самото начало Роджър се прояви като изпълнен с разбиране и внимание, истински роден брат. Изслуша я търпеливо и не отклони веднага желанието й да се върне в Сирия, както беше предсказал Ги дьо Варен. После дори я увери, че няма нищо против тя да се върне в Дамаск. Така везните се бяха наклонили по-скоро в негова полза, отколкото в полза на Ги дьо Варен. Понякога й се струваше, че отново започва да го мрази. А и беше любопитна да види Жерве Касъл, старото фамилно имение на родителите си. Когато се върнеше в Дамаск, щеше да разкаже на майка си за това посещение и да я зарадва.
— Е, добре — съгласи се най-после тя и се усмихна. — Няколко седмици не са от толкова голямо значение.
— Отлично — отговори бързо Роджър, а лейди Мод изглеждаше приятно изненадана. Лейла не забеляза тайния поглед, който двамата си размениха. Повече я занимаваше неудобната рокля, която слугините на лейди Мод набързо бяха ушили за нея. — Розовата коприна подчертаваше всяка извивка на стройното й тяло, беше твърде тънка и тя се чувстваше почти гола.
— Няма ли да нося поне наметка? — попита плахо тя.
— В никакъв случай — възрази усмихнато Мод. — Наметката само ще развали въздействието на тоалета. Изглеждате възхитително, скъпа Лейла, с тази разпусната черна коса и скромната сребърна диадема в косата. Ние се гордеем с вашата красота и искаме всички да ни завиждат.
Това вече прозвуча твърде излиятелно, твърде сърдечно, прекалено въодушевено. Ала не й остана време за по-нататъшни размишления, защото Мод улови ръката й и я изведе от палатката. Роджър Жерве ги последва. Отвън ги чакаха васалите му.
Безброй хора вървяха бързо към Уестминстър в този час на бързо падащ мрак. Чуваха се весели смехове, познатите се поздравяваха сърдечно, разменяха си шеги. Лицата на всички грееха от радост. Скоро и Лейла се зарази от шумната суетня.
Скоро стигнаха до огромната сграда, обляна от светлината на безброй факли. Господата с мъка проправяха път за дамите през гъстата тълпа и Лейла усети как в сърцето й се надигна радостна възбуда. Лакеите им посочиха местата на дългите маси. Роджър седна отдясно на сестра си, един от рицарите му зае място от лявата й страна.
Какво друго й оставаше, освен да се отдаде с цялото си сърце на веселия празник, след като беше уверена, че само след няколко седмици ще види отново любимия си Дамаск?
Скоро всички дами и господа от двора, църковните първенци и другите гости от заможните слоеве на населението насядаха на дървени пейки по продължение на богато украсените маси и зачакаха началото на празничната вечеря. Прислужниците се бяха наредили покрай стените. В края на огромната зала беше издигната естрада, която се виждаше отвсякъде.
— Господи! — Лейла спря да диша. Ги дьо Варен седеше почти в средата на голямата маса, поставена върху естрадата. Радостта й изведнъж отлетя.
Целият този празник й се струваше странен и недействителен. Тя беше в Англия и седеше редом с брат си, наречен от Ги негодник и предател. А там горе мъжът, който бе отнел честта й, седеше най-спокойно и разговаряше с най-красивата жена, която някога бе виждала.
Изтерзана от ревност, тя най-после се осмели да попита:
— Коя е онази дама?
Никога преди не беше изпитвала това чувство и сега се възмути от себе си. Имаше чувството, че някой дълбае в гърдите й, и това я правеше потисната и нещастна. Рефайе също беше любовница на Ги, но към нея не бе изпитала такава омраза. Защо сега ревнуваше от една непозната?
— Елеонор Кастилска, съпругата на Едуард Плантадженет — отговори Роджър Жерве. — Утре ще бъде кралица на Англия.
Лейла усети как бузите й пламват от срам. Разбира се, това беше кралицата. Каква глупачка беше да не го забележи веднага! Освен това изобщо не я засягаше кой кой е. Защо да се вълнува? Въпреки това усети безгранично облекчение.
— До нея седи принц Едуард. Мъжът от дясната й страна ви е добре познат, макар че аз бих предпочел някой друг рицар да ви беше придружил до Англия.
Лейла наостри уши. Омразата в гласа на брат й беше недвусмислена, омраза гореше и в стоманеносините му очи. Вероятно Ги дьо Варен все пак беше казал истината. Отново я обзе несигурност, но тя побърза да я прогони. Какво я засягаше дълбоката враждебност между двамата мъже?
Един слуга прекъсна размишленията й, като поднесе вода и чисти ленени кърпи. Гостите измиха ръцете си. Лейла се огледа и си спомни, че Роджър не й е представил брадатия рицар, който се бе настанил до нея. Сякаш беше прочел мислите й, брат й се извини за пропуска и посочи усмихнато малко по-възрастния от него мъж: