— Лейла, представям ти сър Балдуин Д’Ювил, един от най-верните ми рицари.
Лейла загуби ума и дума. Балдуин Д’Ювил, любовникът на Кристин дьо Варен! Той носеше вина за смъртта на една нещастна жена. На пръв поглед изглеждаше красив, макар и малко странен, но в никакъв случай не приличаше на мъж, заради когото една жена би извършила самоубийство.
— Лейди Лейла — проговори с дълбок глас сър Балдуин. — Възхитен съм.
— Благородни рицарю — отговори тихо Лейла и се изчерви до корена на косите под дръзкия поглед на мъжа, който сигурно знаеше, че тя е осведомена за позорните му дела.
— Д’Ювил се завърна само преди няколко дни от Светите места — обясни Роджър Жерве. — Половин дузина мои васали се биха с неверниците под моя флаг. За съжаление аз бях възпрепятстван от неотложни дела в Уелс и не можах да взема участие в кръстоносния поход.
Странно, Ги дьо Варен никога не беше споменавал, че хора от свитата на брат й са били в Сирия. Ала Лейла побърза да отхвърли тази мисъл. Тя нямаше нищо общо с нея. Замълча и сведе глава, защото сър Балдуин продължаваше да я смущава с вторачения си поглед.
Скоро слугите започнаха да поднасят вечерята. Лейла често поглеждаше към естрадата, където Ги все още разговаряше оживено с Елеонор Кастилска. Какво ли й обясняваше толкова дълго?
Изведнъж настъпи тишина, оживените разговори заглъхнаха. Един едър епископ в яркочервени одежди и митра на главата, който седеше на кралската маса, се надигна и произнесе кратка молитва. Лейла сведе глава като всички други, за да спази церемониала, но и за да не гледа повече към Ги дьо Варен. Не знаеше дали я е забелязал и можеше само да се надява, че е така.
„Попитай сърцето си“ — предупреждаваше я вътрешният глас. Стресната от тази неочаквана мисъл, тя затвори очи и се опита да се моли, докато епископът говореше. Едва след заключителното „Амин“, повторено от безброй гласове, в залата отново стана шумно и весело. Поднесоха огромни плата с разни видове месо, печено, задушено и сурово, и видът му развали апетита на Лейла. Тя беше свикнала с много по-подбрани ястия и намираше гъстия сос и начина, по който се хранеха повечето гости, направо отблъскващ. Само при мисълта, че й предстоят още много такива вечери, я изпълни с отвращение. Как можеше да се яде по толкова варварски начин?
Слава Богу, много скоро щеше да напусне тази страна с грубите й нрави. Щеше да се върне в скъпия на сърцето й Дамаск и да се посвети на любимата си професия. Щеше да се радва на обичайното си обкръжение, да общува с изискани и добре възпитани хора. Потънала в мечтания, Лейла не забеляза, че изведнъж Роджър и сър Балдуин скочиха на крака.
— Желаете ли нещо, Дьо Варен? — Гневният глас на брат й я стресна до смърт. Когато вдигна поглед, тя установи, че Ги дьо Варен е застанал точно зад нея. Как можа да забрави какъв красив мъж беше той? Погледът й не можеше да се откъсне от едрата фигура в тъмносини одежди и блестящи черни ботуши. На гърдите му висеше златен медальон. Той стоеше толкова близо до нея, че засенчваше всичко наоколо. В залата бяха само тя и той.
— Милейди — поздрави учтиво Ги. Когато се обърна към Роджър Жерве, топлината изчезна от погледа му. — Лорд Жерве, лейди Елеонор желае да придружа сестра ви до кралската маса. Принцесата би искала да се запознае лично с благородната дама. Не се тревожете, скоро ще ви я върна.
Лейла проследи внимателно как брат й направи крачка напред и ръката му се плъзна към окачения на колана меч. Ги дьо Варен го надвишаваше с цяла глава. И от двамата се излъчваше леден студ. Лейла ги оприличи на двама древни титани, които се подготвят за решителната битка.
— Не се тревожа за нищо, Дьо Варен, още по-малко, когато става въпрос за вас — отговори несдържано Роджър. — Ако сестра ми трябва да бъде представена на лейди Елеонор, аз съм този, който ще я придружи до естрадата. Разбрахте ли ме?
— Очевидно господата се затрудняват да постигнат разбирателство?
Принц Едуард се беше приближил незабелязано. Лейла сведе глава и спря да диша.
— Лорд Дьо Варен, лорд Жерве — продължи спокойно бъдещият крал, — поведението ви събуди любопитството на гостите ми и се боя, че яденето ще изстине. Сложете край на тази малка кавга. Скоро ни предстои турнир и тогава всички ще могат да залагат на изхода от битката помежду ви. Уверявам ви, че ще имате стотици въодушевени зрители.
— Да, ваше височество — отговори глухо Роджър.
— Както желаете, сир — изрече хладно Дьо Варен.