— Много добре. — Принц Едуард се обърна към Лейла и я измери от глава до пети. В погледа му обаче нямаше похот, той беше изпълнен единствено с неприкрито възхищение. Точно така я гледаше и Ги дьо Варен. — Разбрах, че съпругата ми желае да се запознае с вас, милейди — промълви меко той и й предложи ръката си. Макар че трепереше с цялото си тяло, Лейла се опря на лакътя му и се надигна. Следващият въпрос я смути още повече. — Името ви е Лейла, нали? — попита меко Едуард.
Тя кимна, неспособна да каже нито дума. Вълнението отнемаше дъха й. В огромната зала цареше пълна тишина. Също като преди благословията на епископа. Само че този път главите не бяха сведени, а всички погледи бяха устремени към тях. Пламтящите й бузи светеха като розовия цвят на одеждата й.
— Красиво име за красива жена — отбеляза с усмивка Едуард и хвърли бегъл поглед през рамо към Роджър Жерве. — Седнете спокойно на мястото си, лорд Жерве, и наредете на хората си да направят същото. Мисля, че имам право лично да отведа красивата ви сестра на своята маса.
— Разбира се, ваше височество.
Без да се занимава повече с Роджър Жерве, принцът допълни:
— Вие вървете напред, Дьо Варен.
Лейла втренчи поглед в широкия гръб на рицаря, който крачеше с големи крачки към естрадата. Не смееше да погледне наляво или надясно, но усещаше, че всички я зяпат открито. Когато разговорите се възобновиха, отначало усети облекчение. Но след малко установи, че полугласните забележки са изцяло по неин адрес.
— Виждали ли сте някога такава великолепна коса? Блести като коприна.
— Всеки мъж би дал мило и драго да се увие в нея. Как бих искал аз да бъда този мъж…
— Вече съм чувал за тази дама. Един от рицарите на Роджър Жерве разказваше, че била отгледана в Дамаск, в харем!
— Само си представи какво е там. Слабините ми започват да парят, като си помисля за цялата тази великолепна женска плът, мека и покорна, излегната полугола по възглавниците. Сигурно човек трябва просто да посегне и да я вземе.
Никога досега Лейла не се беше чувствала толкова унизена, толкова засрамена. Дали тези варвари вярваха в това, което говореха? Нима смятаха, че харемът е нещо като публичен дом? Сигурно нямаха представа, че той е част от добре подредения живот на мюсюлманите. Изведнъж тя усети как принц Едуард внимателно положи ръка върху нейната. Вдигна очи към него и прочете в погледа му учудваща доброта.
— Прощавайте за грубите думи на поданиците ми, милейди — проговори той толкова тихо, че само тя да го чуе. — Аз също взех участие в последния кръстоносен поход, за да се бия с неверниците. Но се върнах тук с твърдата убеденост, че имаме много да научим от тези хора. И моят живот беше спасен от арабското лечителско изкуство, така както вашето ни върна жив и здрав Ги дьо Варен.
Лейла беше толкова объркана, че не можа да му отговори. А нямаше и време за това, защото вече се изкачваха по стъпалата към естрадата. Тя не се възпротиви, когато Ги зае мястото на принца до нея и улови ръката й. При това нежно докосване по тялото й пробягаха сладостни тръпки. Без да каже дума, рицарят я поведе към мястото на лейди Елеонор.
— Каква съвършена красота — проговори с усмивка бъдещата кралица, надигна се и сърдечно взе ръцете на Лейла в своите. — О, Ги, вече разбирам защо горите от желание да я направите своя съпру…
Принц Едуард, който се беше приближил по обичая си безшумно, се изкашля високо и пошепна в ухото на жена си:
— Не споменавайте повече за това, мила моя. Има още много неща за уреждане.
— Прощавайте, Ги. Забравих.
Лейла веднага забеляза умолителния поглед, който кралицата хвърли към Ги, изпълнената с копнеж усмивка, с която той й отговори. Не разбираше за какво става дума. Какво не беше още уредено? Дали говореха за…?
Лейла се изправи гордо, несигурността й отстъпи място на несдържано възмущение. Най-после проумя, че Ги е разказал на височайшата двойка всичко, случило се между двама им. Безсрамник, как е посмял? Сигурно им е казал и за нощта във Франция, и за разговора в Кентърбъри. Защото още първите думи на дамата издадоха, че тя смята женитбата им за нещо решено. Много скоро щеше да разбере, че се лъже.
Изведнъж тя си пожела да слезе от тази естрада и да се скрие някъде по-далеч. Въпреки това остана на мястото си, за да си спести обидните забележки и да предпази брат си от още унижения. Не й беше убягнал изисканият начин, по който принц Едуард и Ги дьо Варен бяха потъпкали достойнството му. Само да знаеше защо го правеха…
— За мен е чест да ви бъда представена, Ваше височество — проговори тихо тя, стараейки се гласът й да звучи любезно.