— Радвам се да се запозная с вас, мила моя — отвърна сърдечно лейди Елеонор. — И се надявам, че в бъдеще ще се виждаме често и ще станем добри приятелки.
— Това би било прекрасно, Ваше височество — продължи външно спокойна Лейла, макар че сърцето й се беше качило в гърлото. — Ала се боя, че обстоятелствата няма да го позволят.
— За какви обстоятелства говорите? — осведоми се Ги и вдигна високо вежди.
— Много скоро ще потегля обратно за Дамаск, лорд Дьо Варен. Днес разговарях с брат си по този въпрос и всичко е уредено.
На естрадата се възцари тишина.
Най-после всичко беше ясно. Най-после Ги знаеше, че тя ще напусне Англия и ще се върне в родината си. Битката помежду им щеше да свърши. Вече нямаше смисъл да се говори за тази невъзможна женитба. Лейла хвърли плах поглед към лицето му. Чертите му сякаш бяха от камък, изразът в сините очи корав и недостъпен. Тя побърза да обърне глава. Странно. Сега, след като всичко беше решено, след като беше наложила волята си, тя не можеше да тържествува. Усещаше само умора и безкрайна несигурност, които не й позволяваха да се радва на победата.
— Простете — изрече глухо Ги дьо Варен и стисна ръката на Лейла в желязната си десница. После прибави над главата й, сякаш имаше до себе си упорито дете: — Мисля, че е време да отведа дамата на мястото й.
— Разбира се, приятелю — съгласи се с готовност принц Едуард. Съпругата му само леко склони глава и се извърна със засегнато изражение.
— Причинявате ми болка — изсъска Лейла, когато Ги я поведе с бързи крачки през залата. Всъщност, можеше да се каже, че направо я теглеше. Междувременно бяха поднесли второто ястие и повечето гости бяха престанали да обръщат внимание на кралската маса. Почти никой не проследи с поглед странната двойка.
— Винаги ли сте така неучтива към хората, които ви посрещат с искрена сърдечност? — попита в отговор рицарят. — Една кралица ви предложи приятелството си, а вие го отблъснахте.
— Не съм имала намерение да засегна лейди Елеонор. Просто казах истината.
— Вие сте сляпа, лейди Лейла, сляпа за действителното положение на нещата. Струва ми се, че просто не желаете да го видите. Чакате истината да ви удари в лицето, но може би дори и тогава няма да я признаете. Смятам ви за умна жена, но намирам, че играете прекалено добре ролята на глупачката.
Лейла много искаше да се защити срещу тези несправедливи обвинения, но вече бяха близо до масата на брат й и тя предпочете да премълчи. Горящият от омраза поглед на Роджър издаваше, че е проследил внимателно случилото се на кралската маса. Лейди Мод също изглеждаше сърдита. Студенината, която се излъчваше от двамата, я накара да потрепери. Леденото им мълчание беше насочено не към Ги дьо Варен, а към самата нея. Все пак тя не можеше да си обясни защо са толкова гневни.
— Бъдете постоянно нащрек, милейди — пошепна в ухото й Ги дьо Варен. — Влязохте в едно змийско гнездо и ако позволите да ви ухапят, дори аз няма да мога да сторя нищо за спасението ви. Моля се на Бога да ни спести този смъртоносен удар. Не забравяйте какво ви казах в Кентърбъри.
Той се обърна към брат й и проговори хладно:
— Лорд Жерве, красивата ви сестра омагьоса целия двор.
— Забелязах — отговори кратко Роджър, без да откъсва поглед от пламтящите бузи на сестра си.
— Лейди Жерве, желая ви приятна вечер. — Ги дьо Варен се отдалечи с гордо вдигната глава и Лейла се загледа след него като упоена. Обърна глава едва когато брат й докосна ръката й.
— Не се доближавайте повече до този човек, Лейла. Знайте, че е мой смъртен неприятел, и нека това ви бъде достатъчно. Това го прави и ваш противник.
Коравият му глас я накара да изтръпне от вътрешен студ. Ала по лицето й не пролича нищо. Отговорът й прозвуча равнодушно:
— Такова е и моето намерение, Роджър.
Четиринадесета глава
На следващия ден не й беше трудно да избягва Ги дьо Варен. По време на безкрайната коронация Лейла седеше с брат си и жена му най-отзад в препълнената църква на Уестминстърското абатство и не можа да види почти нищо от великолепната церемония, камо ли да открие Ги в навалицата. Освен това нямаше никакво намерение да го търси, в никакъв случай!
Все пак тя го забеляза, макар й случайно, когато кралската двойка напусна Божия дом, следвана от огромна свита. Той крачеше точно зад краля, следван от богато облечени мъже и жени, които надвишаваше с цяла глава, и изглеждаше невероятно красив в зелената си туника, богато извезана със злато.
Лейла се престори, че разглежда високите стъклени прозорци, докато той отмина, но бузите й пламтяха, а сърцето й биеше като безумно. Беше съвсем сигурна, че и той я е видял.