Празничната трапеза след коронацията беше още по-разкошна от снощната, а в голямата зала се стълпиха почти двойно толкова гости. Лейла веднага забеляза, че Ги дьо Варен не седи на кралската маса. Но повечето хора все още не бяха намерили местата си и беше невъзможно да се открие някой познат в тази блъсканица. Лейла полагаше отчаяни усилия да прогони Ги от мислите си, но кой знае защо това се оказваше невъзможно.
Менюто надмина по разкош предишната вечер. Червено и бяло вино се лееха изобилно. Струваше й се, че ожаднелите гости изпразват чашите си по-бързо, отколкото слугите смогваха да ги пълнят. В залата цареше невъобразим шум. Артисти, смешници и музиканти показваха изкуството си. Чуваше се нежен звън на арфи, певци забавляваха гостите с дълги балади.
Скоро започнаха танците и залата се завъртя около Лейла като пъстър калейдоскоп от цветове, звуци и движения. Зави й се свят, лицето й побеля. Може би беше яла повече от обичайното, или храната беше твърде тежка? Или не беше свикнала с това сладко вино? А може би в залата беше прекалено горещо? Навсякъде се виждаха запалени факли, дебели свещи изпускаха нетърпима воня, макар че навън светеше ярко есенно слънце.
— Толкова сте бледа, Лейла — достигна до съзнанието й гласът на лейди Мод. — Лошо ли ви е?
Лейла вдигна глава, но лицето на жената се разми пред очите й. Понечи да каже нещо, но езикът отказа да й се подчинява. Чу само как лейди Мод изпищя ужасено и потъна в бездънна черна пропаст.
Когато отново отвори очи и светът лека-полека започна да се прояснява, усети хладен полъх. Ярките светлини бяха изчезнали, вече не усещаше натрапчивата миризма на ядене, не чуваше нито високата музика, нито грубите смехове. Къде се намираше? Едно беше сигурно, това не беше Уестминстър Хол. Някъде отзад се чу възбуден женски глас:
— Не можем да се върнем в Уелс и да я залъгваме със сладки приказки, докато получим по-добро предложение, съпруже мой. Вярно е, един припадък още не доказва, че сестра ти е в благословено състояние. Но нима можем да си позволим да изгубим всичко, само защото си внушаваме, че Лейла не носи под сърцето си копелето на Дьо Варен?
Лейла замръзна на мястото си. Гласът беше на Мод Жерве. Изведнъж осъзна къде се намира — в палатката на Роджър. Двамата съпрузи седяха до масичката в ъгъла, недалеч от постелята й.
Ужасена, Лейла затвори очи и се постара да лежи неподвижна, за да не привлече вниманието им. Изведнъж Роджър стовари юмрука си върху масата и тя се сгърчи, сякаш я беше ударил. Ала веднага се овладя и застина в предишната си поза. Можеше само да се надява, че не са забелязали издайническото й трепване.
— Бих могъл да го убия за това! Нали видяхте как се втурна след мен, когато я изнесох от залата. Никога преди това не съм го виждал толкова разтревожен и уплашен, даже след смъртта на Кристин. Това доказва, че между двамата има нещо, независимо дали тя го признава или не.
— Точно затова не бива да губим време, съпруже. Ги дьо Варен може да дойде всеки момент и да ви помоли за ръката й. Не забравяйте, че и снощи през цялото време я поглъщаше с очи — отбеляза раздразнено Мод.
— Няма да му я дам. Само през трупа ми!
— Знаете какъв е законът, съпруже. Ако сестра ви е съгласна, ние няма да имаме избор. Длъжни сме да одобрим женитбата.
— Тогава не бива да й позволяваме да даде съгласието си и толкова.
— Точно това имах предвид и аз. Спазарете се веднага с онзи лондонски търговец, който ви заговори снощи след вечерята. Колкото по-скоро, толкова по-добре. Идете при него още тази вечер. Ако Лейла наистина носи под сърцето си детето на Дьо Варен, съпругът й ще повярва, че е заченала от него. Е, след няколко месеца ще преживее неприятна изненада, но тогава ще бъде вече късно. Не вярвам да ни я изпрати обратно. По-скоро ще приеме бебето за своя собствена плът и кръв и ще го отгледа. Важното е, че е готов да плати кралски, за да притежава съпруга с такова високо положение.
Лейла едва не изпищя. В гърлото й се надигаше гадене. Само преди няколко часа Роджър отново я беше уверил, че няма да пречи на връщането й в Дамаск. А сега се оказа, че я е лъгал най-безсъвестно. Ги дьо Варен беше прав с настойчивото си предупреждение. Тя се беше оставила да й замаят главата със сладки приказки и да я измамят като последна глупачка. Роджър беше лъжец. Не само, че нямаше да й помогне да се върне в Дамаск, ами и беше готов да я продаде на някакъв богат търговец, без да му мигне окото. Точно както беше очаквал Ги. И то още тази вечер! И то само защото се опасяваха, че е забременяла от Ги дьо Варен!
— Остани при нея, Мод — проговори мрачно Роджър Жерве. — Отивам да поговоря с търговеца Уесли. После ще повикам свещеник. Искам тази проклета венчавка да се състои до залез-слънце. Само като си помисля, че ще изплатим задълженията си на короната, иде ми да заскачам от радост. — В гласа му звучеше неприкрита горчивина. — Вече няма да ми се налага да се продавам като последен бедняк, за да се бия за някое дребно баронче срещу съседите му. Ще заживея като истински наследник на земите, където съм се родил. Името Жерве отново ще възвърне старата си слава в кралството. И всичко това само защото онази стара мръсница в Дамаск е имала великодушието да ме дари с една красива сестра.