Лейла беше толкова ужасена, че не можеше да си поеме дъх. Мръсница? Ето какво беше отношението на Роджър към майка им. Чу приближаващи се стъпки и задиша дълбоко и равномерно. Ненапразно беше седяла с часове до леглата на припаднали хора. Имитацията й беше безупречна.
— А моята благородна сестра се оказа същата похотлива мръсница като старата ни майчица, която е станала наложница на едно езическо куче в Дамаск. Но нима можех да очаквам нещо друго от нея, след като са я възпитали в харем? И седнала да ми обяснява, че иска да се върне в Сирия, за да споделя леглото на някакъв проклет сарацински лечител. Направо ми иде да се изсмея.
— Какво говорите, съпруже мой? — попита лейди Мод и пристъпи към него.
— Само като си помисля, че Дьо Варен е влюбен до уши в милата ми сестричка! Доколкото го познавам, сигурно се е забавлявал с нея през цялото пътуване, а сега си е въобразил, че я обича. Тя обаче не престава да говори за връщането си в Дамаск. Нищо, нека страдат и двамата. — Гласът му зазвуча опасно тихо: — Много скоро онзи негодник ще изпита на собствения си гръб какво означава да ти отнемат любимата жена. Дълго чаках този миг. Много, много дълго.
— Но нали имате мен, любими? — прошепна плачливо лейди Мод и копринените й поли зашумяха. — Нима продължавате да мислите за миналото, след като ви давам всичко от себе си?
— Добре го казахте. Всичко се забравя — отговори Роджър и след малко добави с предрезгавял глас: — Легнете.
— Тук, на земята?
— Защо не?
— Ами ако сестра ви дойде в съзнание?
Двамата погледнаха изпитателно крехката фигура в леглото.
Лейла спря да диша, макар че сърцето заплашваше да разкъса гърдите й.
— Нали виждаш, че спи дълбоко — промърмори пресипнало Роджър и от гърлото му се изтръгна диво ръмжене. Грабна жена си и грубо я хвърли на пода. Мод се изсмя дрезгаво.
Лейла много искаше да запуши уши, за да не чува пъшкането и кратките гърлени викове, които придружаваха бързия акт. Когато Роджър изпухтя доволно, тя разбра, че брат й много бързо е стигнал до края, и не се учуди от разочарованата въздишка на Мод.
— О, Роджър, защо толкова рано?
Мъжът обаче не се трогна от разочарованието й. Скочи на крака и започна да оправя одеждата си.
— Ако се събуди, докато ме няма, погрижете се да остане в леглото. Ще говоря с нея, щом се върна.
— Сигурно ще се опита да ни създаде трудности.
— Голяма работа. Ще чуе от устата ми същия отговор, който щях да й дам в Уелс. Като знае какво я очаква в случай на отказ, бързо ще се съгласи да сключи брак с определения от мен мъж. Красавица като нея никога не би допуснала да я затворят зад високите стени на някой манастир. Особено като знае, че по два пъти на ден ще я бият с камшик, за да унищожат плътските й желания.
Двамата се отдалечиха. Вероятно лейди Мод излезе да изпрати съпруга си. Лейла се подпря на лакът, надигна се и огледа палатката. Макар че беше готова да изпадне в паника, трябваше да намери път за бягство. Само след минута Мод се върна и тя побърза да се отпусне отново в леглото. Очевидно Роджър беше успял да я умилостиви, защото весело тананикаше някаква песничка. Разочарованието в прегръдките му изглеждаше забравено. Кой знае, може би Мод Жерве обичаше съпруга си и му прощаваше всичко?
Лейла размишляваше трескаво. Как да се измъкне от палатката? Мод наля вода в един леген и започна да се мие. За съжаление, не можеше да се измъкне през изхода, защото отвън пазеха войници. Освен това палатката й изглеждаше здрава и затворена отвсякъде.
Лейла отвори внимателно едното си око и видя, че Мод е с гръб към нея. Нямаше да позволи на Роджър Жерве да я омъжи против волята й за някакъв богат търговец. Решена на всичко, тя събра полите си и безшумно изпълзя от постелята. Промъкна се до платнището и заопипва за някоя дупка, като непрекъснато поглеждаше през рамо.
След няколко секунди, които й се сториха цяла вечност, тя загуби кураж и понечи да скочи и да се втурне през изхода. Изведнъж пръстите й намериха, каквото търсеха. Повдигна платнището и изпълзя навън.