— Спри, проклета вещице! — изкрещя пронизително Мод и хукна към нея. — Спри, ти казвам!
Лейла се втурна като безумна напред и усети как Мод се хвърли върху нея и я улови за глезена. Писъците й огласиха околността.
— Стража, стража! Тя иска да избяга! Спрете я, бързо! Не мога да я удържа!
— Пусни ме! — процеди през стиснати зъби Лейла и с все сила ритна ръката й. В следващия миг беше свободна и скочи на крака. Тежките черни кичури бяха нападали по лицето й, не виждаше нищо. Направи опит да ги отмахне от очите си и се втурна като сляпа напред. Изведнъж се блъсна в нечие едро тяло, което се издигаше насреща й като стена.
— Не, пусни ме, веднага ме пусни! — изплака тя и заудря като обезумяла гърдите на мъжа, който я стискаше в желязната си хватка. Някак си успя да отвори очи и се взря като замаяна в добре познато лице. Облекчението й беше толкова огромно, че едва не се строполи на земята.
— Ги!
— Дръжте се за мен — заповяда спокойно мъжът и излезе срещу петимата мъже, които тъкмо бяха заобиколили палатката и тичаха насреща му с извадени мечове. Стресната до смърт, Лейла видя как той също изтегли меча си от ножницата и го размаха срещу нападателите. Мъжете спряха и го изгледаха нерешително.
— Хайде, елате по-близо, ако смеете — произнесе подигравателно той и острието изсъска като змия.
— Не искаме да ви сторим зло, лорд Дьо Варен — проговори един от войниците. — Заповядаха ни да задържим дамата.
— А аз ви казвам, че тя ще дойде с мен. Или ни пуснете да минем, или ще ви накълцам на парченца.
Мъжете се спогледаха уплашено. Всички познаваха страшната слава на рицаря Дьо Варен. След миг се появи, куцукайки, лейди Мод, която разтъркваше зачервената си ръка и пищеше пронизително.
— Убийте го, глупаци, вие сте петима срещу един. Мъже ли сте или баби?
Ги дьо Варен заотстъпва назад, без да изпуска ръката на Лейла.
— Вървете след мен и когато ви кажа, бързо се наведете. Лейла не можеше да каже нито дума. Само кимна и той се обърна отново към петимата мъже, които продължаваха да се колебаят.
— Ако някой посмее да се доближи, ще умре от бърза и страшна смърт. Знаете, че казвам истината.
Войниците се вцепениха на местата си, после бавно отстъпиха назад и прибраха мечовете в ножниците си.
— Какво правите, по дяволите? Нима ще ги оставите да избягат? — изграчи разярено лейди Мод.
Ги стисна здраво ръката на Лейла и хукна като подгонен звяр право към Уестминстърското абатство, което сивееше в далечината.
— Как така се оказахте пред палатката на брат ми точно когато реших да избягам? — попита задъхано Лейла и се опита да тича в крак с него.
— Тревожех се за вас. Не можех просто да стоя и да чакам, без да знам добре ли сте или не. Затова дойдох, без да чакам покана от Роджър. Като ви видях да се измъквате тайно от палатката, разбрах, че вече сте много по-добре. — Усмивката му беше момчешка.
Толкова беше хубаво да чуе, че Ги се е тревожил за нея. Въпреки това попита бързо:
— А къде ме водите сега?
— В църквата на абатството. Пред брачния олтар.
Лейла не повярва на ушите си. Потърси погледа му, но той я потегли след себе си напред.
— Мисля, че по някакъв начин сте разкрили истинските лица на брат ви и коварната му жена.
— Да, така е. Но това още не означава…
Ги дьо Варен спря толкова внезапно, че Лейла се олюля и едва не падна. Усмивката изчезна от лицето му и отстъпи място на мрачна решителност.
— Какво още трябва да се случи, за да ви убеди, милейди? Трябва да знаете какво искате, защото лейди Мод веднага е хукнала да повика брат ви. Или ще се съгласите да станете моя жена, или ще приемете участта, която ви е отредил Роджър Жерве. Ако се съди по тайното измъкване от палатката му, сигурно е измислил нещо не много приятно. Затова побързайте.
Лейла хвърли бърз поглед към заплашителната сграда на абатството.
— Защо ме принуждавате да извърша нещо, което не искам? Знаете, че след всичко, което ми причинихте, мога само да ви мразя. И винаги ще ви мразя.
— Не бъдете толкова сигурна.
Макар че сърцето й възликува, Лейла продължаваше да се колебае. Не можеше да се върне при Роджър, в никакъв случай. Ги дьо Варен беше единственото й убежище в това отчаяно положение. А бракът с него не означаваше, че ще забрави завинаги надеждите си да се върне в Дамаск. Не, този брак щеше да й помогне да спечели време, а точно то й беше необходимо сега. Време, за да измисли нов план.
— Добре, лорд Дьо Варен, ще стана ваша съпруга.
Очите му заблестяха, в гласа му прозвуча неизказано облекчение:
— Повторете тези думи пред свещеника, мила моя. А сега тичайте. Трябва да побързаме.