— Няма ли да е необходимо съгласието на брат ми?
— Не, слава Богу, не. Светата ни църква е сметнала, че когато невестата е навършила петнадесет години, може да решава сама. Побързайте!
Двамата се прикриха в сянката на сивите стени и скоро влязоха в хладното, сенчесто преддверие на Божия дом.
— Ей, вие, почакайте! — Ги повика един монах в черно расо, който тъкмо излизаше през вратата.
— Мене ли имате предвид, милорд?
— Да, вас. — Ги стисна здраво ръката на Лейла и се запъти към монаха. — Има ли свещеници в църквата?
— Разбира се, милорд. Молят се пред главния олтар.
— Прекрасно. Вземете това. — Той свали от гърдите си тежката златна верижка и я подаде на монаха. — Занесете го веднага на крал Едуард.
— На Негово величество? — повтори монахът с широко разтворени от изненада очи.
— Точно така. Кажете му, че лорд Дьо Варен и младата му съпруга са потърсили защита в църквата на абатството и го очакват в дясното крило зад олтара. Разбрахте ли ме?
— Да, милорд, в дясното…
— Добре. Кажете му още да побърза, ако не иска в деня на коронацията му да се пролее кръв. Той ще разбере какво имам предвид. — Ги го побутна нетърпеливо към вратата. — Вървете, и по-бързо!
Монахът кимна с глава и се втурна забързано по каменните стълби. Черното расо се развяваше зад гърба му.
Свещениците пред олтара, свели глави в безмълвна молитва, скочиха изненадано и се обърнаха към влязлата двойка. Ги вървеше с широки крачки, Лейла подтичваше след него, останала без дъх.
— Един от вас трябва да ни венчае, свети отци — проговори почтително лордът. — Другите ще бъдат свидетели на церемонията.
Лейла не смееше да вдигне поглед. Тримата свещеници очевидно бяха разбрали, че трябва да се бърза, и пристъпиха към тях. Първият, строен, едър мъж, измери с внимателен поглед Ги дьо Варен и направи лек поклон.
— Познавам ви, милорд. Вие сте лорд Дьо Варен.
— Да, аз съм. А това е лейди Лейла Жерве. Дойдохме тук, за да ни венчаете, и то веднага.
Свещеникът се вгледа в зачервеното лице на Лейла и попита бащински:
— А вие дадохте ли съгласието си на благородния господин, милейди? — Когато Ги понечи да отговори, свещеникът го спря с властно вдигане на бледата си, отрупана с пръстени ръка.
Лейла не можа да отговори веднага. Ги притисна с такава сила ръката й, че тя едва не изпищя.
— Да, отче. Дадох думата си на лорда.
— Тогава застанете пред олтара, чеда мои.
Ги дьо Варен усети как цялото тяло на Лейла се напрегна. Когато двамата коленичиха пред олтара, ръката й затрепери в неговата. Докато произнасяха брачните клетви, тя беше свела очи, но като чу твърдото му, решително „Да“, вдигна глава към него. В очите и все още се бореха страх и упорство, но внезапен прилив на топлина омекоти чертите й. Сърцето заблъска като чук в гърдите му, сякаш искаше да ги разкъса. Господи, как обичаше тази жена! Когато свещеникът ги подкани да се изправят, магията на мига се разруши.
Едва бе произнесена брачната благословия, когато откъм вратата долетя разгневеният глас на Роджър Жерве.
— Елате е мен, бързо — прошепна настойчиво Ги и се обърна към свещеника: — Задръжте ги колкото се може по-дълго. Може би животът и на двама ни зависи от това, отче.
Видимо учуден, божият служител кимна. Още преди да е успял да попита нещо, Ги дьо Варен улови за ръка младата си жена и се скри в дясното крило зад олтара. Скри я в един ъгъл, където цареше пълен мрак, извади меча си и я закри с тялото си, защото в каменния свод отекнаха тежки стъпки и дрънчене на оръжие.
— Къде са те? — изрева като побеснял Роджър Жерве и Лейла изтръпна от ужас.
Ги изпъна рамене и погледна зад гърба си. Лейла се беше свила в най-далечната ниша, аметистовите й очи се взираха неподвижно в полумрака. Неговата красива, упорита и своенравна съпруга трепереше с цялото си тяло. Той й кимна успокоително и сложи пръст на устата си, когато Роджър Жерве повтори ядния си въпрос:
— Говорете най-после, човече! Къде са? И бъдете уверен, че няма да се поколебая да употребя сила, макар че сте божи слуга. Говорете, чувате ли!
— А аз, господине, настоявам вие и хората ви веднага да приберете оръжията си! Намирате се в Божия дом и присъствието ви тук в пълно бойно снаряжение нарушава светостта на това място. Да не говорим за безбожните ви заплахи!
— Махай се от пътя ми!
Ги дьо Варен изкриви лице. Кратък вик на болка отекна в тишината. Дали Жерве беше блъснал свещеника, или се беше осмелил да му стори нещо по-лошо?
— Претърсете църквата, а после и криптата! Намерете ги! Трябва да са тук. Видели са ги да тичат към абатството.
Ги се обърна рязко, придърпа Лейла зад последната дървена пейка и клекна до нея, стиснал в ръка верния си меч. Затаи дъх и зачака. Щеше да мине само минута, докато ги намерят. Численото превъзходство на противника му създаваше грижи. Ако се съдеше по шума и тежките стъпки, Роджър беше довел не само двадесетте рицари, които го придружаваха на коронацията, а и простите войници. Един-единствен човек не можеше да се задържи дълго срещу всички тях. Едуард Плантадженет беше последният му шанс. Само кралят можеше да сложи край на това безумие.