Когато чу приближаващите стъпки, Ги стисна до болка дръжката на меча.
— Ето ги, милорд! — изрева нечий глас. Само след миг войникът лежеше пронизан на пода и стискаше окървавената си ръка. Ги дьо Варен се стрелна като светкавица иззад пейката и удари с такава сила втория нападател, че го просна на земята. Поне дузина рицари се нахвърлиха едновременно върху него, но отстъпиха назад, когато мечът му изсвистя като светкавица.
— Обграден сте, Дьо Варен, предайте се — заповяда вбесено Роджър Жерве и закрачи към врага си през тесния проход, създаден от хората му. Васалите затвориха редиците си зад господаря и насочиха мечовете си към рицаря. — Не бъдете глупак и престанете да се съпротивлявате.
— Глупакът сте вие, Роджър Жерве, щом мислите, че доброволно ще вляза в лапите ви.
Братът на Лейла направи още една крачка напред и подигравателно изкриви лице.
— Значи припадъкът ви е минал по-бързо, отколкото очаквахме, скъпа сестричке. Трябваше да се сетя, че сте достатъчно умела в лечителското изкуство и знаете как да се престорите на изпаднала в дълбоко безсъзнание. Сигурен съм, че сте чули всяка дума.
— Не му отговаряйте, Лейла — проговори предупредително Ги дьо Варен. Можеше само да се надява, че тя ще се вслуша в съвета му. Не биваше да дразнят и без това бесния Роджър. Когато младата му жена замълча, той изпита безкрайно облекчение. Вероятно беше твърде уплашена, за да може да говори.
— Да приема ли, че съм дошъл твърде късно, за да предотвратя венчавката?
— Точно така, лорд Жерве — отговори невъзмутимо Ги. — Сестра ви каза своето „Да“ пред олтара и вече е моя законна съпруга.
— Вярно ли е това, скъпа сестро?
— Да — отговори тихо Лейла и в погледа на брат й пламна такава дива омраза, че в този миг той се превърна за нея в живо въплъщение на злото.
— Тогава сте допуснали непростима грешка. Ей, вие двамата, хванете я!
Лейла изпищя ужасено. Двама рицари се хвърлиха към нея и в същото време Роджър размаха меча си, за да прониже гърдите на врага си. Ги успя да се метне настрана, но падна на колене и нададе дрезгав вик. Лейла помисли, че съпругът й е загубил съзнание, и отново изпищя. Видя как нападателите го обграждат от всички страни и пред очите й причерня.
— Не, не, пуснете го! — изпищя тя. Отчаяните й викове огласиха притихналата църква. Обезумяла от ужас, тя се отбраняваше като тигрица от двамата рицари, които се опитваха да й извият ръцете на гърба.
— Спрете веднага! В името на краля, приберете оръжията си!
Лейла замръзна на мястото си. От очите й потекоха сълзи на облекчение. Като през мъгла видя как Роджър и хората му се обърнаха и се озоваха срещу две дузини рицари в пълно въоръжение. Начело на малкия отряд беше застанал Едуард, кралят на Англия, и стискаше в десница обкован със скъпоценни камъни меч. Двамата мъже, които я държаха, отстъпиха почтително настрана.
Когато Лейла изхълца задавено и се свлече на колене, Ги дьо Варен се втурна към нея като обезумял. Улови я, преди да падне, и я притисна до гърдите си. Устните му зашепнаха дрезгаво:
— Няма нищо, любима, всичко е наред. Спасени сме.
— Роджър ви рани, мили господарю, видях го!
— Само драскотина, скъпа моя, не си струва дори да говорим за това.
Лейла скри лице в рамото на съпруга си и захълца приглушено. Никога не беше изпитвала такова огромно облекчение. Избликът на чувства я изненада. Никога не беше смятала, че е способна на такова нещо. Само преди минути му беше казала, че го мрази, а сега трепереше от страх за живота му!
— Свалете оръжията, какво чакате! — заповяда твърдо кралят и даде знак на хората си. Рицарите заобиколиха нападателите. Бледи и мрачни, мъжете трябваше да се подчинят.
— Обяснете мотивите за действията си, лорд Жерве — нареди сухо Едуард.
Роджър изпъна широките си рамене и застана пред монарха с гордо вдигната глава.
— Исках само да защитя онова, което ми принадлежи, Ваше величество. Лорд Дьо Варен дори не сметна за необходимо да поиска съгласието ми, преди да принуди сестра ми на тази венчавка. Изисквам бракът веднага да бъде обявен за невалиден, преди да… преди да бъде консумиран. — Последната дума беше произнесена с дълбоко отвращение.