— Ще събудиш останалите — каза тя. — И без това имат толкова малко време за сън.
— Съжалявам — казах аз и наистина го мислех. Но не успях да се сетя за друг начин, по който да се отърва от думите.
Бяха ми нужни няколко дълги мъчителни секунди, за да разкъсам листа на малки късчета. Първо го вдигнах към устните си и го навлажних, така че разкъсването да не е толкова шумно. Надявах се, че парченцата ще са достатъчно малки и няма да задръстят канала на мивката.
Инди се пресегна и спря водата. За миг си помислих, че все пак знае нещо. Може би не точно за Бунта, за въстанието, но имах странното чувство, че знае нещо за мен.
Троп. Троп. Токовете на ботушите на дежурния Офицер по цимента. С Инди едновременно се впуснахме към леглата си, аз се изкачих по стълбичката максимално бързо и се втренчих през прозореца. Жената спря до нашата спалня за миг, ослуша се и после продължи.
Останах неподвижна за момент, гледайки я как се отдалечава по пътеката. После тя спря до вратата на другото спално помещение.
Въстание. С Лоцман, с водач.
Кой ли можеше да е той?
Дали Кай знаеше нещо за това?
Може би. Човекът от историята, който буташе камъка, приличаше на онзи Сизиф, за когото той ми разказа, когато бяхме още в Квартала. Спомних си как бе започнал да ми дава своята собствена история на отделни листчета, късче по късче. Дали някога щях да успея да я събера цялата?
От толкова отдавна мислех само за едно — как да го намеря. Дори без карта, дори без компас, знаех, че мога да го направя. Представях си мига на нашата среща отново и отново, как ме прегръща силно, как прошепвам думите от мое стихотворение в ухото му. Единственият пропуск във фантазията ми беше, че все още не бях написала това стихотворение; никога не успявах да измисля повече от един ред. През тези месеци тук написах толкова много първи редове и все пак не успявах да видя и да открия в съзнанието си средата и края на нашата любов…
Придърпах чантичката съвсем близо до себе си, легнах възможно най-леко и безшумно в леглото, докато то пое цялото ми тяло, от почти въздушните краища на косата до тежестта на краката ми. Тази нощ едва ли щях да заспя.
Те дойдоха рано призори, така, както бяха дошли за Кай. Не чух никакви викове, но нещо друго ме събуди. Някаква тежест във въздуха, може би промяна в чуруликането на птиците, спрели да си починат по пътя си на юг, които пееха сутрешните си песни сред клоните на дърветата.
Надигнах се и погледнах през прозореца. Офицерите извеждаха момичета от другите спални помещения, някои от които плачеха и се гърчеха в ръцете им. Притиснах се по-близо до стъклото, за да виждам по-добре; сърцето ми биеше силно, защото бях сигурна, че знам къде изпращат тези момичета.
Как можех и аз да отида с тях? Умът ми сортираше числата и фактите, с които разполагах.
Колко много километри, колко различни маршрути щяха да ме отделят отново от моята крайна цел. Изглежда, че нямаше да успея да стигна до Външните провинции сама, но може би Обществото щеше да ме закара там.
Две жени Офицери отвориха вратата.
— Трябват ни две момичета от тази спалня — каза едната от тях. — Легло номер 8 и легло номер 3.
Момичето от осмо легло се надигна и ги погледна стреснато, имаше уморен вид. Трето легло, леглото на Инди, бе празно.
Офицерите извикаха от изненада, а аз погледнах през прозореца. Някой стоеше до редиците дървета, които растяха близо до пътя. Беше Инди. Дори на бледата светлина на зората я разпознах по искрящата коса и по стойката. Явно бе чула предварително Офицерите и беше успяла да се измъкне от спалното. Не я бях видяла да излиза. Сега хукна да бяга.
Докато Офицерите бяха заети да измъкват другото момиче от леглото му и да съобщават за Инди, но минипортовете си, аз действах бързо. Извадих трите таблетки от цилиндъра — зелената, синята и червената — и ги увих в листа при сините. Скрих ги под посланията, нагънати в чантичката ми, и се помолих никой да не рови прекалено надълбоко. Напъхах цилиндъра под матрака на леглото си. Трябваше да се отърва от всички възможни белези за моя граждански статут.
И тогава изведнъж забелязах.
Нещо липсваше от чантичката ми.
Моята сребърна кутийка от Тържеството на Подбора.