Тази нощ в мрака останах будна и работих върху стихотворението си. Това ми помагаше да не мисля за онова, което бях оставила зад себе си. Написах още един първи ред.
Не открих начин да долетя при теб, затова извървях всяка стъпка по тези камъни.
Толкова много опити за начало. Казах си, че в известен смисъл е добре, дето още не съм намерила Кай, защото не знаех какво ще му прошепна, когато го видя, кои думи ще бъдат най-подходящи, най-красиви, за да му ги дам…
Инди най-накрая проговори.
— Гладна съм — каза тя. Гласът й звучеше отслабнал и пуст като празното гнездо на осите.
— Ще ти дам синя таблетка, ако искаш — предложих й.
Не знам защо нямах никакво желание да ги вземам самата аз, след като Ксандър ми ги бе дал именно за такива ситуации. Може би защото момчето, което бе избягало с нас, сякаш не ги искаше. Или защото се надявах да имам какво друго да дам на Кай, когато го видя, след като се бях отказала от компаса му. Или защото гласът на дядо ми отекваше в главата ми и ясно си спомнях какво ми беше казал той тогава за зелената таблетка: Ти си достатъчни силна, за да се справиш без нея.
Инди ми хвърли бърз изненадан поглед.
Внезапно ми хрумна нещо и извадих фенерчето си. Светнах наоколо и открих нещо, което бях видяла и по-рано и ми бе направило впечатление: растение. Майка ми не ме научи на специалните имена на растенията, но ми бе обяснявала за явните признаци за отровни цветя и култури. Това растение нямаше нито един от тези признаци и наличието на бодли показваше, че вътре в него има нещо, което трябва да се защитава. Плодовете му бяха месести и зелени, лилави по краищата. Не беше сочно като растителността в Квартала, но определено изглеждаше по-добре от изтощените клони и изсъхнали листа, които се виждаха по повечето растения, решили, че зимата вече е настъпила. По голите клони на някои от тях висяха малки сиви пашкули, спомени за пеперудите, които някога се бяха родили в тях.
Инди ме изгледа за миг, докато аз предпазливо оголвах един от плодовете от широките му остри листа. После седна до мен и направи същото и двете внимателно използвахме острите си камъни, за да махнем бодлите. Отне ни малко време, но след това и двете се озовахме с малко сивозелено парче плод в ръцете си.
— Смяташ ли, че е отровно? — попита ме Инди.
— Не съм сигурна — казах аз. — Не мисля. Но ще пробвам първа.
— Не — каза тя. — И двете ще отхапем малко и ще видим какво ще се случи.
Около минута не правехме нищо друго, освен да дъвчем, и въпреки че не приличаше изобщо на храната, която бях яла през целия си живот, храната на Обществото, плодът бе достатъчен, за да залъже и притъпи глада ни. Разрежете ме цяла и може би ще намерите вътре момиче, крепящо се не от кости, а от жилави сухи мускули, които приличат на кората, белеща се на ивици от дърветата тук.
Минаха няколко минути и нищо не се случи, така че отхапахме отново. Мислех за други думи, които можех да римувам, изписвах ги с пръст разсеяно и после ги изтривах. Нищо не се получаваше.
— Какво правиш?
— Опитвам се да напиша стихотворение.
— Някое от Стоте ли?
— Не. Ново. С мои собствени думи.
— Как си се научила да пишеш?
Инди се премести по-близо до мен и погледна с любопитство към буквите в пясъка.
— Той ме научи — казах аз. — Момчето, което търся.
Тя отново замълча, а аз измислих нов ред:
— Защо си Отклонение? — попита ме Инди. — Първо поколение ли си?
Поколебах се, защото не исках да я лъжа, но после осъзнах, че вече не лъжех. Ако Обществото бе открило бягството ми, със сигурност имах статут на Отклонение.
— Да — казах аз, — първо поколение съм.
— Значи ти си направила нещо?
— Да. Сама съм причина за отмяната на статута ми.
И това беше вярно или щеше да бъде в крайна сметка.
Когато отнемеха статута ми, вината нямаше да е на родителите ми.
— Майка ми направи лодка — каза Инди и я чух как отхапва и преглъща още едно парче от плода. — Издяла я от старо дърво. Работи години наред. После се качи на нея и отплава, но Служителите я откриха след час.
Въздъхна.
— Намериха я и я извадиха. Казаха ни, че тя само искала да пробва лодката и била благодарна, че са я намерили навреме и са я спасили.
Чух странен звук в мрака, който не можех да разпозная, някакво деликатно движение като шепот. След малко разбрах, че звукът идва от Инди, която въртеше гнездото на оси в ръцете си, докато говореше.