— Стихотворението, което каза, когато бягахме — започна тя. — Не съм го чувала преди, но то доказва, че Лоцманът може да дойде от морето. Границата — така наричат понякога пясъчния насип, образуван в морето, близо до брега. А лоцманът е човек, който прекарва хората безопасно в и извън пристанището.
— Не знам много за лоцманите — казах аз, което си беше вярно. Изобщо не подозирах, че това е някаква професия, свързана с морето, но имах своя представа за водача на въстанието и тя не съвпадаше много с версията на Инди. Все пак идеята беше същата, а и в историята, която Архивистът ми бе дал, пишеше, че Лоцманът постоянно се променя. И двете с Инди можехме да сме прави.
— Не мисля, че това е толкова важно. Може да бъде или мъж, или жена, да идва от небето или от морето. Не смяташ ли?
— Да — каза победоносно тя. — Знаех си. Ти не търсиш само някакво момче. Търсиш и нещо друго.
Погледнах нагоре към тясната ивица небе над нас с ясно очертаните звезди. Вярно ли беше? Изминах дълъг път от Квартала, помислих си с внезапно чувство на изненада и дори леко главозамаяна, и все още не е достатъчни далече.
— Можем да се покатерим — каза Инди. — Да вървим по ръба на каньона. Или да пробваме в друг. Може би там ще намерим твоето момче или бунтовниците.
Запали фенерчето си и освети с него края на високите скали.
— Мога да се катеря. Учат ни на това в Сонома, моята провинция. Утре ще намерим хубаво място, където скалите не са толкова високи и гладки.
— Не съм се катерила преди — казах аз. — Смяташ ли, че ще се справя?
— Ако внимаваш и не гледаш надолу — каза Инди.
Умълчахме се и в каньона отново се възцари тишината, която може би бяхме нарушили за пръв път от десетилетия; вдигнах глава и осъзнах, че даже на това ограничено късче небе над главите ни има повече звезди, отколкото някога бях виждала в Квартала. По някаква причина това ме накара да се надявам, че тук има още много неща, които досега не бях виждала. Бях обнадеждена не само за себе си, но и за Брам, за Ксандър, за Кай…
— Да опитаме — казах аз.
Рано сутринта ще потърсим подходящото място — каза Инди. — Преди да е станало много светло. Не искам да се катерим на дневна светлина.
— Нито пък аз — отвърнах и написах в пясъка ново начало.
Но за пръв път имаше и втори ред.
13.
Кай
Стените на каньона бяха черни и оранжеви. Сякаш огънят бе пленен и превърнат в скала.
— Толкова е огромно и дълбоко — каза Илай, гледайки ги изумено. На това място стените се издигаха по-високо от всяка сграда, която бях виждал, по-високо дори от Хълма. — Сякаш някакъв гигант реже късове от небето и ги пуска вътре.
— Знам.
В Разлома виждахме реките, пещерите и камъните така, както не бихме могли да ги видим отгоре. Все едно внезапно ти дават възможност да огледаш отблизо частите на собственото си тяло, как кръвта тече по вените ти, да се вслушаш в биенето на сърцето си, но отвътре, от самото него…
— Не съм виждал нищо такова в Централ — каза Илай.
— Ти си от Централ? — попитахме с изненада едновременно с Вик.
— Израснах там — отговори момчето. — Никога не съм живял никъде другаде.
— Сигурно тук ти се струва много пусто — казах аз, като си спомних как, когато бях на възрастта на Илай, се озовах в Ория и почувствах друг вид пустота — пустотата на място, пълно с прекалено много хора.
— Как Аномалиите изобщо са се озовали тук?
— Първите Аномалии са избрали да бъдат такива — тогава, когато Обществото е било току-що създадено — казах на Илай. Спомних си и още нещо. — Но хората, които избрали да живеят в Разлома, не се наричали Аномалии. Те предпочитали думата „фермери“.
— Как така са можели да избират? — попита смаян Илай.
— Преди Обществото да поеме контрола върху всичко, някои хора разбрали, че това предстои, и не искали да бъдат част от новия строй.
Посочих към някои от извивките и очертанията в пясъчните стени.
— Тук навсякъде има скрити пещери. Фермерите имали достатъчно храна отначало, а после семената, които били взели със себе си, покълнали и вече имали нови реколти растения, с които да оцелеят. Наричали своето селище „комуна“, защото не искали да използват думите на Обществото.
— Но нима хората от Обществото не са ги преследвали?