— Внимавай — казах на Вик и внимателно отворих капака на един от тях.
Жици. Електронни табла. Експлозиви. Всичките бяха произведени в Обществото. Възможно ли беше фермерите да са в съюз с Обществото? Не ми се струваше вероятно. Може би са ги изтъргували или купили на черния пазар. Бяха нужни години, за да се напълни пещера като тази. Но какво бе станало с другите контейнери?
Илай се вмъкна след мен, но аз протегнах ръка, за да го спра.
— Прилича на това, което е в палтата ни — каза той. — Да вземем ли нещо?
— Не — отвърнах аз. — Продължавай да търсиш храна. И не забравяй за картите.
Хлапакът излезе от пещерата. Вик се поколеба.
— Може да ни бъде от полза да имаме някое от тези неща — посочи ми към струпаните сандъци. — Ще успееш ли да сглобиш някакво оръжие?
— Бих могъл да опитам — казах аз. — Но по-добре да запазим място в раниците си за храна и за документи, ако въобще намерим някакви.
Премълчах, че оръжията винаги водят до проблем. Смятах, че пристрастността на баща ми към тях е причина за неговата смърт. Той смяташе, че може да бъде като Сизиф и да обърне силата на Обществото срещу него самото.
Разбира се, и аз бях опитал да направя същото с другите примамки, когато оправих пушките им, преди да избягаме в Разлома. И май не им помогнах особено — също както стана с нашето село, когато баща ми се опита да промени нещата.
— Опасно е да се опитваме да разменяме с тях такива неща. Дори не знам дали Архивистите ще проявят интерес към подобна стока.
Вик поклати глава, но не започна да спори с мен. Продължи напред в пещерата и спря пред един от овалните контейнери, направен от плътна пластмаса и гума.
— Знаеш ли какво е това? — попита той.
— Някакъв вид убежище? — предположих аз и погледнах по-отблизо. Вътре в него имаше навити въжета и някакви тънки тръби.
— Лодки, малки кораби за плаване по вода — каза Вик. — Виждал съм такива във военната база, където живеех.
Това беше най-изчерпателната информация, която ми бе давал за миналото си, и се чудех дали ще сподели още нещо. Но в следващия миг Илай се провикна развълнувано:
— Ако искате храна, намерих!
Открихме го да яде ябълка във втората пещера.
— Явно са били прекалено тежки, за да ги носят — каза той. — Пълно е с ябълки и всякакви храни. И много семена.
— Може би са ги прибрали, в случай че се върнат — каза Вик. — Помислили са за всичко.
Кимнах, съгласявайки се с него. Гледах всичко, което бяха събрали и оставили, и изпитах възхищение към хората, живели тук. И разочарование. Искаше ми се да ги бях срещнал. Вик явно чувстваше същото.
— Всички сме си мислили какво ли ще бъде да избягаме… — каза той. — Те наистина са го направили.
Тримата напълнихме раниците си с храна от запасите на фермерите. Взехме ябълки и някакъв плосък хляб, който изглеждаше така, сякаш може да изтрае цяла вечност. Намерихме и странни смолисти кибритени клечки, които фермерите явно бяха направили сами. Може би по-късно щяхме да се озовем на място, където да бъде безопасно да запалим огън. След като си напълнихме раниците, открихме още няколко в пещерата с провизиите и напълнихме и тях.
— Сега да потърсим карта и нещо, което можем да изтъргуваме — казах аз. Поех си дълбоко дъх. Пещерата миришеше като пясъчниците — на кал и вода — и на ябълки.
— Обзалагам се, че са тук — обади се от вътрешността на пещерата Илай. — Тук има друга зала.
С Вик го последвахме зад ъгъла в другото помещение, изсечено в скалите. Когато светнахме с фенерчетата си, видяхме, че беше идеално чисто. Добре организирано. Пълно с кутии. Направих няколко крачки навътре и повдигнах капака на една от тях. Беше пълна с книги и документи.
Опитах се да не мисля. Това трябва да е мястото, където се е учил. Може би е седял точно на онази пейка.
— Оставили са толкова много — прошепна Илай.
— Нямало е как да отнесат всичко — казах аз. — Може би са взели най-важните неща със себе си.
— Или са имали записващи устройства — предположи Вик. — Биха могли да вкарат цялата информация от книгите в портали и скенери.
— Да, възможно е — казах аз.
И все пак си мислех колко ли им е било трудно да оставят всички истински книги. Информацията в тази пещера бе безценна, особено в оригиналната си форма. Техните предци я бяха донесли тук в този вид, със собствените си ръце. Сигурно им е било тежко да напуснат мястото без наследството си.