— Ами твоите родители?
— Баща ми беше Офицер — каза той и това не ме изненада. Логично беше: поведението му, умението му да командва, как нарече палтата ни с военното им име, фактът, че бе живял до военни бази. Какво би могло да доведе до рекласификация на човек с толкова добър статус — член на семейство Офицери?
— Моето семейство е мъртво — намеси се Илай, когато стана ясно, че Вик няма да каже нещо повече.
Макар да предполагах, че е така, все пак ми стана ужасно тъжно да го чуя.
— Как? — попита Вик.
— Разболяха се. Умряха в медицински център в Главния град, в Централ. И после ме изпратиха другаде. Ако бях Гражданин, някой щеше да ме осинови, но аз не бях. Откакто се помня, съм Отклонение.
Родителите му са се разболели? И са починали? Това не можеше да се случи — доколкото знаех, не се беше случвало — на млади хора на възрастта, на която се предполагаше, че са били родителите на Илай, дори и да са били Отклонения. Никой не умираше толкова млад, освен ако не живееше във Външните провинции. И определено не се случваше в Централ. Предполагах, че са починали, но някъде в граничните села. Вик обаче не изглеждаше изненадан. Не знаех дали се държеше така, за да не разстрои повече Илай, или и преди бе чувал нещо подобно.
— Илай, съжалявам.
Аз бях късметлия. Ако синът на Патрик и Айда не беше умрял и Патрик не бе настоявал толкова много, никога нямаше да ме отведат в Ория. И вече щях да съм мъртъв.
— И аз съжалявам — каза Вик.
Хлапакът не отговори. Примъкна се по-близо до огъня и затвори очи, сякаш разговорът го бе изтощил.
— Не ми се говори повече за това — каза той. — Просто исках да ви го кажа.
След кратко мълчание реших да сменя темата:
— Илай, какво взе от пещерата на фермерите?
Той отвори очи и придърпа раницата към себе си.
— Тежки са, затова не успях да взема много. Само две. Но вижте — книги са. С думи и картинки.
Отвори едната, за да ни покаже. Рисунка на огромно крилато създание в ярки цветове по гърба му, което се извиваше в небето над огромна каменна къща.
— Мисля, че баща ми говореше някога за тези книги — казах аз. — Историите вътре били за деца. Те гледали рисунките, докато родителите им четели думите. После, когато децата пораствали, можели да четат сами.
— Тези истории все би трябвало да струват нещо, нали? — каза Вик.
Това, което Илай беше избрал, щеше да се изтъргува трудно. Историите вътре можеха да се научат и да се предават от уста на уста, ала рисунките нямаше как да бъдат възпроизведени. Но в мига, в който ги бе взел, той едва ли бе мислил за възможна размяна.
Седяхме край въглените от огъня и четяхме историите, надвесени през рамото на Илай. Имаше думи, които не знаехме какво означават, но схващахме смисъла на изреченията, ориентирайки се по картинките.
Илай се прозя и затвори книгите.
— Можем да ги погледнем отново утре — каза той решително и ми се усмихна, докато ги прибираше в раницата си. Сякаш ни казваше: Аз ги донесох и може да ги разглеждате, по при моите условия.
Взех пръчка от земята и започнах да пиша името на Касия в пръстта. Дишането на Илай се успокои и стана по-забавено, докато накрая той заспа.
— И аз обичах едно момиче — каза Вик няколко минути по-късно. — У дома, в Камас.
Закашля се леко.
Историята на Вик. Не смятах, че някога ще ми я разкаже. Но има нещо в нощния огън, което кара хората, събрани край него, да говорят. Изчаках малко, за да се уверя, че ще задам правилния въпрос. Жаравата се разгоря за миг, ярките оранжеви точки проблеснаха в мрака и после изчезнаха.
— Как се казваше? — попитах аз.
Мълчание.
— Лейни — отвърна най-накрая Вик. — Работеше в базата, където живеехме. Тя ми каза за Лоцмана.
Закашля се отново притеснено, като че ли искаше да се увери, че думите наистина излизат от устата му.
— Бях чувал и преди за него, разбира се. В базата хората често се чудеха и разговаряха за това дали е възможно някой Офицер да е Лоцманът. Но за Лейни и семейството й беше различно. Когато говореха за Лоцмана, това значеше много повече за тях.
Погледна към мястото, където бях написал неколкократно името на Касия.
— Иска ми се да мога и аз да правя това — каза той. — В Камас имахме само електронни пишещи устройства, скрибове, и портали.
— Мога да те науча сега.
— Направи го — каза той. — Върху това.