Посочих към Илай, който стоеше неподвижно, неестествено изправен до мен.
— Тази сутрин бяхме трима — казах тихо аз.
— Какво се случи? — попита Касия.
Ръката й се стегна около моята и аз я притиснах нежно в отговор, опитвайки се да не й причиня болка заради многото рани и прорези по дланите й. Почувствах се като врязан в плътта й. През какво ли е минала, за да ме намери?
— Дойдоха някакви въздушни кораби — казах аз. — Те убиха нашия приятел Вик. И отровиха реката.
Внезапно си дадох сметка как изглеждахме отгоре. Стояхме на открито в равнината и всеки можеше да ни види.
— Да се скрием в Разлома — казах аз.
На запад слънцето се спускаше ниско зад планините — вече почти бе изчезнало — и с него си отиваше и този ден, донесъл мрак и светлина. Вик го нямаше. Касия беше тук.
— Как го направи? — попитах аз, като я придърпах към себе си, щом се спуснахме в Разлома.
Тя се обърна да ми отговори, дъхът й пареше лицето ми. Целунахме се отново, ръцете и устните ни се докосваха нежно и жадно, с копнеж. Долепих се до парещата й кожа и прошепнах:
— Как ме откри?
— С компаса — каза тя и постави нещо в дланта ми. За моя изненада това не беше компасът, който й подарих в Квартала, а онзи, който издялах от пясъчника.
— И къде отиваме сега? — попита Илай и гласът му потрепери, когато стигнахме до мястото, където бяхме пренощували с Вик. Тук все още миришеше на пушек. Лъчите на фенерчетата ни осветиха среброто от падналите рибешки люспи. — Все още ли смяташ да прекосим равнината?
— Не можем — каза Инди. — Не и за ден-два поне. Касия беше болна.
— Сега съм добре — намеси се тя. Гласът й звучеше решително.
Пресегнах се към кремъка в раницата си, за да запаля малък огън.
— Мисля, че трябва да останем тук тази нощ — казах на Илай. — Утре сутринта ще решим какво да правим.
Момчето кимна и без да ме пита, започна да събира клонки за огъня.
— Толкова е малък — каза Касия. — Обществото ли го е изпратило тук?
— Да — отвърнах и драснах кремъка. Нищо.
Тя постави ръка върху моята и аз затворих очи. Следващия път, когато пробвах, се появи искра, която хвръкна във въздуха. Касия ахна.
Илай донесе цял наръч хубави, дебели клони. Когато ги добави в огъня, те запукаха и в нощта се разнесе ароматът на салвия — остър и див.
С Касия седнахме плътно един до друг, толкова близо, колкото бе възможно да бъдем. Тя се облегна на мен и аз обвих ръка около раменете й. Не се заблуждавах, че мога да я задържа завинаги, но когато я докосвах, задържах себе си тук, за да не се изгубя, да не се разпадна…
— Благодаря ти — каза Касия на Илай.
От гласа й личеше, че му се усмихва, а и той също й се усмихна в отговор, макар и съвсем плахо. Седна там, където предишната вечер бе седял Вик. Инди се премести, за да му направи повече място и се наведе напред, взирайки се в танца на огъня. Погледна ме и видях някаква искра да проблясва за миг в очите й.
Смених положението си и й обърнах гръб така, че тя да не ни вижда, и наведох фенера си към ръцете на Касия.
— Какво е станало? — попитах я аз.
Тя погледна надолу.
— Порязах се на въже. Преди да дойдем тук, се покатерихме и влязохме в друг каньон, защото мислех, че може да си там.
Погледна към другите двама и им се усмихна, преди да се отпусне съвсем на мен.
— Кай, ние отново сме заедно.
Винаги съм обичал начина, по който произнася името ми.
— И аз не мога да повярвам.
— Трябваше да те намеря — каза тя. Пъхна ръцете си под палтото ми и почувствах допира на пръстите й по гърба си.
Направих същото. Тя беше толкова крехка и дребна. И силна. Никой друг не би могъл да направи това, което тя бе извършила. Придърпах я по-близо към себе си, усетих болката и радостта от това да я докосвам — чувството, което си спомнях от Хълма. Сега беше още по-силна.
— Трябва да ти кажа нещо — прошепна Касия в ухото ми.
— Слушам те — казах аз.
Тя си пое дълбоко дъх.
— Компасът ти вече не е у мен. Онзи, който ми даде в Ория.
Започна да реди думите припряно и по гласа й личеше, че всеки миг ще се разплаче.
— Размених го с един Архивист.
— Всичко е наред — успокоих я аз и наистина го мислех. Тя беше тук. И без това не й го бях дал, за да ми го пази — той беше за нея и тя можеше да прави с него каквото си поиска. И все пак бях любопитен. — За какво го размени?